Наследството на тамплиерите

През 1128 г. братството се разраснало, получавайки политическа подкрепа на влиятелни места. Европейските принцове и прелати дарявали земи, пари и припаси. В крайна сметка папата признал новия орден и скоро рицарите тамплиери се превърнали в единствената постоянна войска в Светите земи.

Поведението им се ръководело от строг устав, състоящ се от 686 правила. Ловът бил забранен, както и хазартът. Разговорите се свеждали до минимум, на смеха се гледало с лошо око. Украшенията били забранени. Спели на светлина, облечени и готови за битка.

Магистърът имал абсолютна власт. След него идвали сенешалите, които играели ролята на заместници и съветници. Маршалите командвали войските по време на битка. Servientes на латински, или сержанти на френски, били занаятчиите, работниците и адютантите, които подкрепяли братята рицари и били гръбнакът на ордена. Съгласно папски декрет от 1148 г. всеки рицар носел върху бялата си мантия червен кръст с четири еднакво дълги рамена, които се разширявали при върха. Били първата дисциплинирана, добре екипирана и съвършено уредена постоянна войска след римско време. Братята рицари участвали във всеки от последвалите кръстоносни походи и винаги били първи в боя, последни на бойното поле и никога не вземали откуп за пленниците. Вярвали, че службата в ордена ще им осигури пътя към рая и в хода на двеста години постоянни битки, двайсет хиляди тамплиери действително се превърнали в мъченици, загивайки в бой. През 1139 г. с папска була орденът бил поставен под изключителния контрол на папата, което му позволявало да действа свободно из целия християнски свят, независим от монарсите. Подобно действие нямало прецедент и набирайки политическа и икономическа сила, орденът натрупал огромно богатство. Крале и патриарси му завещавали огромни суми. Барони и търговци получавали заеми в замяна на обещанието след тяхната смърт къщите, земите, лозята и градините им да преминат към ордена. На поклонниците се осигурявал безопасен път до и от Светите земи в замяна на щедри дарения. В началото на XIV век тамплиерите съперничели на ломбардците, генуезците и дори на евреите по количеството пари, които контролирали. Кралете на Франция и Англия съхранявали хазните си в подземията на ордена. Дори мюсюлманите извършвали финансови операции с тях. Парижкият храм, главна квартира на тамплиерите, се превърнал в център на световния валутен пазар. Постепенно организацията се развила във финансова и военна институция, която едновременно се издържала и се управлявала самостоятелно. От определен момент нататък тамплиерските имоти, около 9000, били напълно освободени от данъци. Това уникално положение довело до конфликти с местното духовенство, тъй като църквите им западали, а имотите на тамплиерите процъфтявали. Съперничеството с други ордени, особено с този на рицарите хоспиталиери, само засилвало напрежението.