Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Е, тогава какво е записвал в дневника си? — попита той. — Информация, различна от публикуваното в книгите?
— Нали ти казах, не съм чувал за никакъв дневник. — Хансен грабна чашата и с наслада отпи нова глътка. — Но доколкото познавам Ларс, съмнявам се да е споделил всичко със света чрез книгите си.
— И какво точно е скрил?
По устните на датчанина плъзна лукава усмивка.
— Не се ли сещаш? Но те уверявам, че нямам никаква представа. Аз самият знам само това, което е написано в книгите на Ларс.
— На твое място не бих правил догадки.
Хансен не даде вид да се е смутил.
— Кажи ми, какво толкова важно има в книгата, за която наддавахме тази вечер? Та тя дори не е за Рен-льо-Шато.
— Тя е ключът към всичко.
— Как може една неизвестна книга на повече от сто и петдесет години да бъде ключ към каквото и да било?
— Понякога най-простите неща са най-важни.
Хансен протегна ръка към цигарата си.
— Ларс беше особен човек. Така и не можах да го проумея. Беше обсебен от тази история за Рен. Обожаваше мястото. Дори си купи къща там. Веднъж му ходих на гости. Ужасно мрачна.
— Ларс каза ли ти дали е открил нещо?
Хансен отново го изгледа с подозрение.
— Какво например?
— Недей да хитруваш. Не съм в настроение.
— Явно знаеш нещо, иначе нямаше да си тук. — Хансен се наведе, за да закрепи цигарата в пепелника. Но ръката му продължи напред и се стрелна в отвореното чекмедже на страничната масичка, откъдето се появи пистолет.
Единият от мъжете изрита оръжието от ръката му.
— Това беше глупаво — отбеляза Дьо Рокфор.
— Майната ти — изсъска Хансен, разтривайки ръка.
Радиостанцията на кръста на Дьо Рокфор изпука и един глас заговори:
— Приближава се мъж. — Пауза. — Малоун. Идва към нас.
Посещението не бе съвсем неочаквано, но може би беше време да изяснят на Малоун, че ставащото не е негова работа. Той улови погледа на двамата си подчинени. Те пристъпиха напред и отново сграбчиха Петер Хансен за ръцете.
— Измамата си има своята цена — заяви Дьо Рокфор.
— Кой, по дяволите, си ти?
— Някой, с когото не биваше да си играеш. — Дьо Рокфор направи кръстен знак. — Бог да е с теб.
Малоун видя, че прозорците на третия етаж светят. Улицата пред книжарницата на Хансен беше пуста. Край тъмния тротоар бяха паркирани само няколко коли, които със сигурност щяха да изчезнат преди сутринта, когато пазаруващите отново щяха да нахлуят в тази част от предназначената за пешеходци „Стрьогет“.
Какво беше казала Стефани по-рано на Хансен? Съпругът ми твърдеше, че можете да откриете неоткриваемото. Значи Петер Хансен е имал контакти с Ларс Нел и това сътрудничество обясняваше защо Стефани бе потърсила Хансен, вместо да се обърне към Малоун. Но не даваше отговор на множество други въпроси, които вълнуваха бившия й подчинен.
Не познаваше Ларс Нел. Починал бе около година, преди Малоун да се присъедини към проекта „Магелан“, ръководен от Стефани. Но впоследствие бе прочел всичките му книги, които бяха смесица от история, факти, предположения и невероятни съвпадения. Ларс бе обсебен от идеята за световна конспирация и вярваше, че в района в Южна Франция, известен като Лангедок, е скрито някакво голямо съкровище. Което отчасти бе разбираемо. Ставаше дума за земя на трубадури, място на замъци и кръстоносни походи, където за пръв път се бе родила легендата за Светия Граал. За съжаление проучванията на Нел не бяха довели до някакъв съществен научен труд. Вместо това теориите му подклаждаха интереса на съвременните писатели и филмовите продуценти, които преувеличаваха първоначалните му догадки и предлагаха версии, които варираха от извънземни и римски съкровища до скритата същност на християнството. Естествено, нищо не бе доказано или открито. Но Малоун бе убеден, че френската туристическа индустрия обожава всичките тези хипотези.
Книгата, която Стефани се бе опитала да купи на търга в Роскилде, бе озаглавена „Надгробните паметници на Лангедок“. Странно заглавие и още по-странна тема. Каква ли връзка можеше да има? Знаеше, че Стефани никога не се бе впечатлявала от работата на съпруга си. Този спор бе основният проблем в брака им и в крайна сметка бе довел до континентално разделение — Ларс живееше във Франция, а тя в Америка. Тогава какво правеше тя в Дания единайсет години след смъртта му? И защо разни хора искаха толкова много да й попречат, та чак бяха готови да жертват живота си?