Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
Продължаваше да крачи и да се опитва да подреди мислите си. Наясно бе, че Петер Хансен няма да се зарадва да го види, затова трябваше внимателно да подбере думите си. Трябваше да предразположи този идиот и да научи всичко възможно. Дори бе готов да му плати, ако се наложеше.
Нещо разби един от горните прозорци в сградата на Хансен.
Той погледна нагоре и видя как някакво тяло полита с главата надолу, преобръща се във въздуха и удря капака на една от паркираните коли.
Хукна напред и разпозна Петер Хансен. Потърси пулс. Слаб. Колкото и да бе невероятно, Хансен отвори очи.
— Чуваш ли ме? — попита го.
Мълчание. Нещо изсвири край главата на Хансен и гръдният му кош се изду. Още едно изсвистяване, черепът се разцепи и кръв и плът опръскаха сакото на Малоун. Той погледна нагоре. До разбития прозорец три етажа над него стоеше мъж с пистолет. Същият човек с коженото яке, който бе започнал стрелбата в катедралата и бе нападнал Стефани. В краткия промеждутък, който му бе нужен, за да се прицели отново, Малоун скочи зад колата. Заваляха куршуми. Всеки изстрел бе заглушен, приличаше на плясък с ръце. Един от куршумите рикошира в задния капак до тялото на Хансен. Друг разби предното стъкло.
— Мистър Малоун, тази работа не ви засяга — извика отгоре мъжът.
— Сега вече ме засяга.
Нямаше намерение да стои и да спори. Приклекна ниско и използвайки паркираните коли като щит, се понесе надолу по улицата. Нови изстрели, като тупване на възглавница, се опитваха да пробият метал и стъкло.
След шест-седем метра хвърли поглед назад. Лицето бе изчезнало от прозореца. Той се изправи и затича, свивайки в първата пресечка, после в още една, опитвайки се да превърне лабиринта от улички в предимство пред преследвачите си, да остави колкото се може повече сгради помежду им. Слепоочията му пулсираха. Сърцето му биеше учестено. По дяволите. Отново бе в играта. Спря за миг и загълта хладния въздух. Отзад тичешком приближаваха стъпки. Питаше се дали преследвачите му познават „Стрьогет“. Редно бе да предположи, че е така. Зави отново и се оказа обграден от тъмни магазини. Стомахът му се сви от напрежение. Нямаше много пътища за бягство. Пред него бе един от многото открити площади в района, с фонтан в средата. Всички кафета наоколо бяха затворени за през нощта. Не се виждаше никой. Едва ли имаше кой знае колко места за криене. От другата страна на празното пространство се издигаше църква. През затъмнените витражи на прозорците се процеждаше слаба светлина. През лятото църквите на Копенхаген оставаха отворени до полунощ. Трябваше да се скрие някъде, поне за известно време. Не можеше да се върне в книжарницата. Те със сигурност знаеха къде живее. Така че хукна към мраморния портал.
Бравата изщрака и се завъртя. Той бутна тежката врата, после лекичко я затвори, надявайки се преследвачите му да не забележат. Няколко лампи осветяваха празната църква. Внушителен олтар и няколко статуи хвърляха призрачни сенки. Малоун погледна към олтара и забеляза стълби и бледа светлина отдолу. Насочи се към нея и започна да се спуска, а в гърдите му се надигна студена вълна от напрежение.
В подножието на стълбите желязна врата се отваряше към широко трикорабно пространство с нисък сводест таван. В центъра бяха разположени два каменни саркофага с по една огромна гранитна плоча отгоре. Тъмнината се нарушаваше единствено от слаба кехлибарена светлина край нисък олтар. Мястото изглеждаше подходящо да се скрие за малко. Опита се да се успокои, но краткотрайното му облекчение бе нарушено от отварянето на врата някъде над главата му. Погледът му се стрелна към горната част на свода, едва на метър от главата му. На горния етаж отекнаха стъпки.
Пристъпи по-дълбоко в сенките. Обзе го познатата паника, която потисна с голяма доза самоконтрол. Трябваше му нещо, с което да се защити, така че заопипва в тъмнината. В една апсида на шест-седем метра забеляза метален свещник. Промъкна се до него. Свещникът беше висок метър и петдесет, в средата стърчеше една-единствена восъчна свещ, дебела около десет сантиметра. Той я извади и стисна металния ствол. Тежък беше. Със свещника в ръка той прекоси на пръсти криптата и зае позиция зад някаква колона. Някой слизаше по стълбите.
Малоун се взря в тъмнината между саркофазите, тялото му се изопна от онази възбуда, която в миналото винаги бе прояснявала мислите му. В основата на стълбите се появи силуетът на мъж. Държеше пистолет, а заглушителят, щръкнал от дулото, се различаваше дори в полумрака. Малоун стисна по-здраво железния прът и вдигна ръка. Преследвачът се приближаваше. Мускулите на Малоун се напрегнаха. Преброи наум до пет, стисна зъби, после замахна със свещника, удари мъжа право в гърдите и го блъсна назад върху един от саркофазите. Хвърли желязото и замахна с юмрук. Пистолетът на нападателя излетя и издрънча на пода. Той се свлече.