Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
Историята не била особено ласкателна към ордена. Макар да завладявали въображението на поети и хроникьори — рицарите на Граала в „Парсифал“ били тамплиери, както и демоничните антигерои в „Айвънхоу“, — когато върху кръстоносните походи бил лепнат етикетът за европейска агресивност и империализъм, тамплиерите били неотменно свързвани с брутален фанатизъм и жестокост.
Малоун продължаваше да прехвърля книгата, докато накрая стигна онзи откъс, който бегло помнеше от първия прочит. Знаеше, че е там. Паметта никога не му изневеряваше. Думите описваха как на бойното поле тамплиерите винаги развявали вертикално знаме, разделено на две части — едната черна, олицетворяваща греховете, от които братята рицари се били отказали, а другата — бяла, представляваща новият им живот в ордена. На знамето имало надпис на френски. В превод думата означавала възвишено, благородно, славно състояние. Терминът се използвал и като боен вик на ордена.
Beauseant. Бъди прославен.
Точно тази дума бе промълвил мъжът с червеното яке, преди да скочи от Кръглата кула.
Какво всъщност ставаше?
В съзнанието му заработиха старите инстинкти. Чувства, които смяташе за затихнали през последната година. Добрите агенти бяха едновременно любопитни и предпазливи. Забравиш ли едно от двете, неизбежно се стига до катастрофални последствия. Преди години бе допуснал подобна грешка при една от първите си задачи и безразсъдността му бе струвала живота на колега агент. Това не бе единственият човек, за чиято смърт се чувстваше виновен, но беше първият и той никога не забрави проявената небрежност. Стефани бе загазила. В това нямаше съмнение. Беше му наредила да не се бърка в работата й, така че би било безсмислено да говори отново с нея. Но може би Петер Хансен би могъл да даде повече информация.
Погледна часовника си. Късно беше, но Хансен бе известен като нощна птица и със сигурност не си беше легнал още. Ако пък беше легнал, щеше да го събуди. Остави книгата и се запъти към вратата.
11
— Къде е дневникът на Ларс Нел? — попита Дьо Рокфор.
Все още в ръцете на двамата мъже, Петер Хансен вдигна недоумяващ поглед към него. Дьо Рокфор знаеше, че навремето Хансен бе работил в тясно сътрудничество с Ларс Нел. Когато разбра, че Стефани Нел ще идва в Дания, за да участва в търга в Роскилде, бе предположил, че тя ще се свърже с Петер Хансен. Ето защо бе побързал да осъществи контакт с книжаря.
— Нима Стефани Нел не е споменала дневника на съпруга си?
Хансен поклати глава.
— Изобщо. Нито дума.
— А докато беше жив Ларс Нел, не е ли споменавал, че води дневник?
— Никога.
— Осъзнаваш ли в какво положение се намираш? Не стана въобще така, както исках. И което е по-лошо, ти ме измами.
— Знам само, че Ларс водеше изключително подробни бележки. — Гласът на Хансен издаваше примирение.
— Разкажи ми.
Хансен сякаш се стегна.
— Когато ме пуснете.
Дьо Рокфор реши да позволи на глупака тази малка победа. Направи знак и мъжете отслабиха хватката. Хансен бързо изгълта половин чаша бира, после я сложи на масата.
— Ларс написа доста книги за Рен-льо-Шато. Всички истории за изгубени пергаменти, тайни геометрични фигури и загадки осигуряваха големи печалби. — Хансен явно се бе посъвзел. — Загатваше за всевъзможни съкровища. Златото на вестготите, богатството на тамплиерите, плячката на катарите. Вземи конец и изтъчи одеяло, така казваше.
Дьо Рокфор знаеше всичко за Рен-льо-Шато, малко селце в Южна Франция, съществувало още по римско време. В края на XIX век някакъв свещеник вложил огромни суми за реставриране на местната църква. Десетилетия по-късно плъзнали слухове, че свещеникът финансирал промените с откритото от него несметно богатство. Ларс Нел бе научил за интригуващото местенце преди трийсет години и бе написал книга за легендата, която се превърна в международен бестселър.