Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Дневник за какво? — попита той.
— Ларс бе запленен от тайните на Рен-льо-Шато.
— Знам. Чел съм книгите му.
— Не си ми казвал.
— Никога не си ме питала.
Тя явно долови раздразнението му. Доста неща се случваха и нито един от двамата нямаше време за празни приказки.
— Ларс си изкарваше прехраната, развивайки теории за онова, което евентуално е станало в Рен-льо-Шато и околностите му — каза тя. — Но записваше много от личните си догадки в дневника, който винаги носеше със себе си. След като умря, мислех, че е останал у Марк.
Друга неприятна тема. Марк Нел бе завършил средновековна история в Оксфорд и работеше като преподавател в университета в Тулуза, Южна Франция. Преди пет години бе изчезнал в Пиренеите. Лавина. Тялото му така и не бе открито. Малоун знаеше, че трагедията бе още по-голяма, поради факта че Стефани и синът й не бяха особено близки. Доста неприятности се бяха случили на семейство Нел, от които нито една не му влизаше в работата.
— Този проклет дневник бе като призрак, завърнал се да ме тормози — въздъхна тя. — Седеше си там. Изписан с почерка на Ларс. Бележката ме уведомяваше за търга и за книгата. Помня, че Ларс я бе споменавал, и в дневника имаше бележки за нея, така че дойдох да я купя.
— И никакви предупредителни звънчета ли не зазвъняха в главата ти?
— А защо? Работата на съпруга ми нямаше нищо общо с моята. Занимаваше се с безобидно търсене на несъществуващи неща. Откъде бих могла да предположа, че ще са замесени хора, готови да убиват?
— Онзи мъж, дето скочи от Кръглата кула, бе достатъчно ясен знак. Трябваше да дойдеш при мен още тогава.
— Трябва да свърша това сама.
— Какво да свършиш?
— Не знам, Котън.
— Защо е толкова важна тази книга? На търга научих, че представлява блудкав пътепис без никаква стойност. Бяха шокирани, че се продава на такава цена.
— Нямам представа. — Почувства раздразнение в гласа й. — Наистина, не знам. Преди две седмици седнах, прочетох дневника на Ларс и трябва да призная, че бях като омагьосана. Колкото и да е срамно, до миналата седмица не бях прочела нито една от книгите му. А когато го направих, започнах да се чувствам ужасно заради отношението си към него. Единайсет години могат доста да променят гледната ти точка.
— И какво възнамеряваше да правиш?
Тя поклати глава.
— Не знам. Просто да купя книгата. Да я прочета и да видя какво ще се получи оттам нататък. Смятах да отскоча до Франция и да прекарам няколко дни в къщата на Ларс. Отдавна не съм ходила там.
Очевидно се опитваше да се помири със своите демони, но трябваше да вземе предвид и реалността.
— Трябва ти помощ, Стефани. Нещо се мъти тук, а аз имам опит точно в такива неща.
— Не трябва ли да си гледаш книжарницата?
— Сътрудниците ми могат да я поемат за няколко дни.
Колебаеше се, но явно обмисляше предложението му.
— Ти беше най-добрият агент, който съм имала. Все още ти се сърдя, че напусна.
— Направих каквото трябваше.
Тя поклати глава.
— И то точно Хенрик Торвалдсен да те отвлече. Първо удар под кръста, после обида.
Миналата година, когато се бе пенсионирал и й бе казал, че възнамерява да се премести в Копенхаген, тя се бе зарадвала за него. До момента, в който не научи, че Торвалдсен има пръст в решението му. Типично за нея, така и не бе обяснила реакцията си, а той я познаваше достатъчно добре, за да премълчи въпросите си.
— Имам и други лоши новини за теб — каза той. — Човекът, който спечели търга за книгата. Онзи по телефона. Бил е Хенрик.
Тя му хвърли презрителен поглед.
— Работил е с Петер Хансен — добави той.
— Какво те навежда на такова заключение?
Той й разказа какво е научил по време на наддаването и какво му бе казал мъжът по радиостанцията. Ненавиждам хора, които ме мамят.
— Явно Хансен е играел и за двата лагера срещу играча в средата, а именно последният е спечелил.
— Изчакай ме отвън — каза тя.
— Затова и дойдох. Двамата с Хенрик трябва да поговорите. Но трябва да излезем оттук предпазливо. Възможно е онези мъже все още да са долу.
— Ще се облека.
Той тръгна към вратата.
— Къде е дневникът на Ларс?
Тя посочи към сейфа.
— Вземи го.
— Разумно ли е?
— Полицията ще открие тялото на Хансен. Няма да им отнеме много време да съберат две и две. Трябва да сме готови да действаме.