Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
С вдигнати нагоре ротори оспреят прелетя ниско над подводницата, като пусна двете торпеда Марк 46 Мод 5А, закрепени за крилете му.
Торпедата паднаха едновременно във водата и незабавно се насочиха към подводницата. Марк 46 е чудесно оръжие — надеждно, точно и смъртоносно. Озовала се пред такъв непосредствен обстрел, френската подводница нямаше никакво време да изстреля контрамерки и торпедата нямаше да пропуснат целта си.
И както можеше да се очаква, след секунди я улучиха.
Експлозиите бяха толкова ужасяващи, че сякаш бе настъпил краят на самата вселена.
От силата на удара огромната френска подводница почти излетя от водата. Във въздуха изригна трийсетметров гейзер и водата се изсипа върху целия район. Докато подводницата се издигаше, централната й част се напука и смачка като бирена кутия, след което грамадният съд падна обратно в разпенената вода, смъртно ранен, буквално изкормен, и незабавно започна да потъва.
В лицето на поразения Скофийлд полетяха пръски.
Сцената пред него просто не се побираше в ума.
Френската подводница, горяща и обгърната в черен пушек, с неестествено вирнат нос, потъваше. Отвътре се чуваха писъци и викове. А оспреят висеше във въздуха над нея и я обсипваше с огън, избиваше моряците, които се блъскаха да излязат през кулата и се мъчеха да се спасят от една смърт, за да се озоват пред лицето на друга.
Двете кобри също се включиха в клането — раненият хеликоптер беше по-назад, но другият се спусна в кръстопътя и изби тричленния екипаж на последната френска лодка: направи на решето беззащитните им тела с автоматичния си огън, превръщайки злочестите леководолази — убийците, озовали се ненадейно в ожесточена престрелка — в гърчещи се фонтани кървава каша.
— Капитане! — извика някой зад Скофийлд. — Капитане!
Скофийлд се обърна. Беше руснакът, Иванов.
— Можем да тръгнем на юг, без да ни се налага да стигаме до Дракон! До острова има две по-малки островчета, на които можем да спрем, пък било и за съвсем кратко!
— Това ме урежда. — Скофийлд се обърна. — Мам… — И млъкна насред думата.
Ранената кобра се завъртя във въздуха недалеч от тях и насочи ужасната си картечница към последните трима леководолази — онези от лодката, която Майка бе сгазила, докато бързаше да спаси Скофийлд. Сега те бяха във водата, напълно открити за смъртоносния хеликоптер.
И нещо в ума на Скофийлд прещрака.
Онези, които се намираха в кобрите и оспрея, бяха хладнокръвни кучи синове и въпреки че бяха дошли да го убият, френските задници не заслужаваха да бъдат изтребени като риба в бъчва. И някакъв мъничък гласец му прошепна, че ако бъдат спасени, тези френски войници дори могат да помогнат…
И така Скофийлд грабна карабината на Майка, зареди прикачения гранатомет и дръпна спусъка.
Противотанковата граната с цинков връх — оставяше идеално права димна следа — полетя към вече пушещата опашка на кобрата и се взриви.
Кобрата експлодира.
Превърна се мигновено в огнена топка, сипеща парчета метал, след което се понесе надолу като камък и падна в ледените арктически води пред зашеметените френски леководолази.
— Само не ми казвай, че не си падаш по екстрите! — извика Майка.
— Млъквай! — Скофийлд се обърна към Марио и Чад в другата лодка. — Марио! Чад! Бързо насам! Помогнете ни да извадим водолазите и си обираме партакешите!
— Какво…? — почна Майка, но Скофийлд й изкрещя:
— Действай!
Двата скутера рязко спряха пред слисаните водолази и американците ги издърпаха от водата — двама се озоваха в лодката на Марио и Чад, а третият, едър здравеняк, при Скофийлд. От костюма му капеше вода.
— Bonjour — поздрави го Скофийлд. — Добре дошъл в кошмара ни. Майко! На юг, веднага! Зак!
Очилатият умник вдигна уплашено глава. Явно не очакваше да повикат точно него. Скофийлд посочи налакътника на лявата му ръка.
— Ще ни бъдеш водач! Използвай сателитния образ! Преведи ни през лабиринта до островчетата северно от Дракон!
Зак погледна устройството — екранът му показваше плетеницата пукнатини, в която се намираха.
— Аз ли?
— Да, ти. И трябва да си абсолютно точен, в противен случай с всички ни е свършено — каза Скофийлд, докато поемаше управлението от Майка и й връщаше карабината. — Ти водиш, аз карам, Майка стреля. Да действаме!