Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Десет секунди по-късно оспреят се върна за втори заход с трещящите си картечници, но нямаше по какво да стреля. Щурмовите лодки на морските пехотинци бяха изчезнали.
Двете лодки се плъзгаха през мистериозните дълбини на Арктика.
Това бе призрачен свят със светлосиня вода под белия покрив на полярния лед. Всички се държаха за щурмовите лодки благодарение на ремъците за ръцете и краката.
Докато лодките се движеха напред през сумрака, океанското дъно постепенно започна да се издига към тях.
Бяха стигнали първото островче.
Надянал водолазната маска и с дихател в уста, Иванов посочи надясно. Скофийлд се понесе покрай островчето, като следваше бреговата линия, но оставаше под леда. Няколко минути по-късно лодките прекосиха друг тесен канал, след което видяха как дъното отново се надига, за да се срещне с полярния лед. Намираха се при второто островче.
Иванов упъти Скофийлд да заобиколи, докато не се озоваха пред правоъгълен бетонен вход, широк колкото железопътен тунел.
Това бе товарният док, за който бе споменал руснакът.
Големи парчета разбит бетон образуваха неравен покрив над входа; от тях стърчаха огънати и разкъсани арматурни железа. В някакъв момент в миналото, вероятно по време на „инцидента“, за който бе споменал Иванов, покривът на дока бе хлътнал и бе блокирал входа за кораби, но в съоръжението все още можеше да се проникне под вода.
Зад купищата бетон цареше пълен мрак. Скофийлд включи светлините и два ослепителни лъча пронизаха тъмния тунел.
Следван от лодката на Марио, той предпазливо пое напред.
След трийсетина метра видя повърхността. Водата бе толкова спокойна, че приличаше на правоъгълно огледало.
Скофийлд направи знак на Майка и на якия французин да приготвят оръжията си, насочи лодката нагоре и излезе на повърхността.
Щурмовата лодка се озова в малък бетонен док. Рязката светлина на прожекторите й освети пространството.
Скофийлд свали маската си. Посрещна го шокираща картина.
Кървави петна по бетонните стени.
Напукано стъкло, също измацано с кръв.
Полуизяден скелет на нещо, което някога като че ли е било бяла мечка.
И миризмата. Господи. Вонеше като в скотобойна — смес от кръв и месо, от която ти призлява.
Врата от дебело армирано стъкло със светещ панел водеше някъде навътре. За щастие бе непокътната, но другата, вътрешната й страна изглеждаше така, сякаш някой е лиснал върху нея кофа кръв. Самото стъкло бе покрито с множество драскотини като от животински нокти.
— Какво е това място, по дяволите?
Скофийлд предпазливо прекрачи борда и стъпи на бетонния под. Преди някой да успее да му отговори, нещо се хвърли към него от сенките.
Беше огромно и бяло, движеше се с поразителна скорост и скочи към Скофийлд с животински рев.
Плашилото нямаше абсолютно никакво време да реагира. Завъртя се и видя оголени зъби, рошава бяла козина и замахваща лапа с остри нокти…
Автоматичната стрелба отекна в затвореното пространство на дока и главата на нещото рязко отлетя назад, улучена от залп точно насочени куршуми.
Последва втори залп и гърдите на бялата мечка — защото това наистина беше бяла мечка, макар Скофийлд никога да не бе виждал подобна — бяха разкъсани. Улучено в сърцето, съществото рухна на бетона.
„Мамицата му…“
Скофийлд се обърна към спасителя си. Очакваше да види Майка или якия французин с чудовищната картечница.
Грешеше.
Беше един от другите двама френски водолази. Всъщност най-дребният от тримата. Държеше димящ картечен пистолет „Щаер“ ТМП — австрийско оръжие, приличащо на високотехнологично „Узи“ — в идеална позиция за стрелба.
Водолазът се обърна и насочи пистолета към Скофийлд. Докато извършваше движението, Скофийлд зърна дясната му китка. Върху нея имаше серия татуирани знаци. Най-вероятно тринайсет.
Това беше Ренар.
Убиецът от френската разузнавателна агенция ГДВС, който беше помолил да убие Шейн Скофийлд.
Без да отклонява пистолета си, той свали качулката на водолазния си костюм… и се оказа, че всъщност не е мъж.
Тъмнокоса жена се взираше убийствено в Скофийлд.
— Allo, капитан Скофийлд — безизразно каза тя със силен френски акцент. — Аз съм Вероник Шампион от Главна дирекция за външна сигурност. Позивна — Ренар. Както може би сте наясно, тук съм, за да ви убия, но преди да го направя, бихте ли били така добри да ми кажете какво става, по дяволите?