Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Това беше наказателният отряд.
Френският ударен екип идваше към него, а в същото време нямаше никаква представа, че се замесва в далеч по-смъртоносна буря.
Скофийлд заплува към повърхността.
Излезе на повърхността и се озова до Иванов и Бърти — малкият робот се поклащаше щастливо във водата благодарение на плавателните си балони, дебелите му вериги го задвижваха бавно, но доблестно към Скофийлд.
— Капитан Скофийлд, имате ли нужда от помощ? Плавателните ми способности могат да ви задържат на повърхността, докато пристигнат колегите ви.
Точно тогава, подобно на атакуваща от дълбините акула, първата френска ЛДП се появи на повърхността на десет метра от Плашилото, Иванов и Бърти.
Единият водолаз управляваше, а другите двама държаха къси автомати ФАМАС, вдигнати и готови за стрелба…
Изведнъж нещо с рев се блъсна във френската лодка и тримата нападатели полетяха във водата.
Това бе щурмовата лодка на Майка, която прегази по-малкия френски съд и го разцепи на две, след което Майка зави майсторски и спря точно до Скофийлд.
— Изтеглете ги! — извика тя на Хлапето, Ема и Зак, които бяха отзад.
Скофийлд награби Бърти, докато Хлапето и двамата цивилни го дърпаха, и секунди по-късно той и роботът се озоваха в лодката. След малко към тях се присъедини и Иванов.
— Газ, газ! — извика Скофийлд. — Тук ще стане доста многолюдно и това може да е единственият ни шанс да се измъкнем живи и здрави!
Това беше най-голямото подценяване на годината.
Защото в следващия момент едновременно се случиха няколко неща.
Първо, двете други френски лодки изплаваха на повърхността с още въоръжени леководолази.
Но тогава едната кобра се появи откъм разбития самолет с оглушителен рев на ротори и трещяща картечница. Откосът на пъргавия щурмови хеликоптер мина по водната повърхност — линия, която преряза на две една от новопоявилите се френски лодки и разкъса пътниците й на парчета.
Първата кобра бързо бе последвана от втория АХ-1, който увисна зловещо ниско над водата, точно пред лодката на Мамчето! Завъртя се във въздуха и насочи картечницата си към тях.
— Да си го начукам… — изпъшка Майка.
Единственото оръжие, с което разполагаха и което можеше да представлява някаква заплаха за кобрата, бе гранатометът на карабината Г36, която в момента лежеше на дъното в краката на Майка, а…
Скофийлд не се замисли нито за миг.
Бързо грабна Бърти, вдигна малкия робот пред себе си и вместо да дръпне спусък — защото Бърти нямаше спусък — изкрещя:
— Бърти! Огън! Огън! Огън!
Монтираната в робота М249 внезапно оживя.
Усещаше се всеки изстрел — туп-туп-туп! — но откатът бе до голяма степен омекотен от вградения компенсатор. Куршумите достигнаха целта си. Изригнаха по цялото тяло на кобрата — надупчиха фюзелажа, попаднаха в двигателя, където разбиха нещо, и от опашката на хеликоптера забълва черен дим. Кобрата рязко зави и се отдалечи, ранена, но не и победена.
— Плашило! — извика Майка. — Сега какво! Накъде?
„Това е въпросът“ — помисли си Скофийлд. Опита се да мисли ясно насред цялата какофония на автоматична стрелба, гърмящи роботи и оглушителни хеликоптери.
„Трябва да говорим с този руснак, да съберем информация и да разработим добър план. Нямаме много време, но… — той си спомни старата военна максима, — но добрият план с по-малко време е по-добър от лош план с повече време. Може би можем да се върнем на север, да се прегрупираме донякъде и да продължим към Дракон…“
Обърна се към пукнатината, която водеше на север, но точно тогава въздухът се изпълни с пронизителен шум и точно пред него гигантският черен корпус на френската подводница ефектно се появи от водата.
Закръгленият нос се издигна на цели десет метра във въздуха, преди да се стовари отново във водата, вдигайки колосален стълб пръски и огромни вълни, от които малките лодки на Скофийлд се заклатиха неудържимо.
Скофийлд посърна.
Подводницата напълно препречваше пътя им. Не можеха да поемат на север.
И тогава с оглушителен рев над тях прелетя единият оспрей и се понесе право към подводницата.
„Заема се първо с по-опасната цел — осъзна Скофийлд. — След като се справи с подводницата, ще си поиграе на спокойствие с нас.“