Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Огледа се за изход.
„Чакай малко…“
Командосът погледна през мерника на гранатомета, закрепи го по-стабилно на рамото си… докато вътре в кабината Шейн Скофийлд блъскаше Иванов обратно в седалката и му викаше:
— Запуши си ушите!
После Плашилото дръпна лоста за катапултиране на седалката на втория пилот.
Газово съскане изпълни кабината, таванът се отвори и седалката на втория пилот изхвърча навън. Тъй като самолетът лежеше на една страна, седалката полетя странично, носеше се ниско над леда по хоризонтална траектория… улучи командоса с гранатомета с ужасна сила, право в гърдите, натроши му всички ребра и го запрати назад, като едва не го разкъса на две.
Василий Иванов погледна през новопоявилия се отвор в тавана, видя мъртвия командос на леда и се опули.
— Видя ли? — извика му Скофийлд, докато останалите нападатели отново откриваха огън. — Защото точно по този начин ще се измъкнем и ние! Костюмът ти става ли за арктически води?
— Проектиран е да издържи кратко време, да — изпъшка Иванов.
— Значи става. — Скофийлд се пресегна през счупеното стъкло, сграбчи Бърти и го подаде на Иванов. — Дръж ми робота! — После седна в другата пилотска седалка и издърпа руснака в скута си. — А сега стискай зъби.
И дръпна ръчката.
Пилотската седалка със Скофийлд, Иванов и Бърти се изстреля от разбития „Бериев“ и профуча през пръстена командоси около самолета!
Летяха странично на една педя над леда. Всичко около тях се размаза от скоростта, мощното хоризонтално ускорение ги притисна към облегалката.
След четирийсетина метра летене седалката докосна леда, отскочи два пъти като хвърлен плосък камък, изхвърча през ръба на пукнатината и се озова над канала — и над потресените физиономии на Майка и останалите, които още ги чакаха в двете лодки.
След като премина ръба, седалката полетя по дъга и с мощен плясък се бухна в ледените води.
— Какво беше това? — попита изуменият Чад.
— Плашилото — отвърна Майка, избута Хлапето от кормилото и даде газ. — Дръж се, народе! Трябва да го приберем!
Подводна тишина.
Щом седалката потъна, Плашилото и Иванов се отделиха и се понесоха в синята мъгла. Плавателните балони на Бърти се активираха моментално при контакта с водата и Скофийлд видя как малкият робот се понесе нагоре към повърхността.
Водата жегна лицето на Плашилото — единствената част от тялото му, която не бе защитена от костюма. Беше влудяващо студена, като десетки ледени кинжали.
От удара огледалните му очила се бяха изместили на челото му и докато се носеше в бистрите сини води на Северния ледовит океан, той бе обгърнат в зловеща тишина.
Не пълна тишина. Чуваше се някакво странно бръмчене.
Едва тогава Скофийлд осъзна, че не е сам. Пред него имаше нещо.
Нещо с невъзможни размери, черно и огромно, увиснало в бездната като някакъв левиатан. Само че не беше живо. Беше машина, дело на човешка ръка.
Подводница.
Скофийлд беше обхванат от влудяващ пристъп на дежавю.
Това вече му се бе случвало веднъж, по време на онази мисия в Антарктида, когато се бе озовал лице в лице с френска ядрена подводница. Тогава се беше изхитрил да я унищожи. Това беше едно от нещата, които го превърнаха в мишена за французите.
„Не. Не може да е френска…“
И тогава видя отличителните знаци върху заобления нос на подводницата, характерните синя, бяла и червена ивица.
„Напротив, може.“
Подводницата наистина бе френска.
В онова място извън времето, в което работи умът, Скофийлд бързо свърза някои точки.
Сензорът на налакътника беше засякъл подводницата само преди минути… което означаваше, че вероятно по-рано не е бил повреден и наистина е засякъл същата подводница… тя ги беше последвала тук… а това означаваше, че най-вероятно не е част от случващото се на Дракон… всъщност много по-вероятно бе тази подводница, тази френска подводница, която следеше екипа му, вероятно да няма никаква представа за ставащото на острова.
Тази подводница, с ужас осъзна Скофийлд, беше дошла в Северния ледовит океан, за да открие него.
Зяпнал гигантската подводница, Скофийлд внезапно забеляза, че върху нея са монтирани три съда — компактни лодки за доставяне на плувци, подобни на неговите щурмови лодки, но по-малки, способни да поберат трима водолази, които точно в момента се отделяха от подводницата и се насочваха към него.