Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Скофийлд се взираше в дулото на щаера на Вероник Шампион.
Екипът му стоеше зад него — Майка, Хлапето и Марио, както и тримата цивилни: Зак, Ема и Чад.
Двамата френски спътници на Шампион бяха застанали зад нея с вдигнати оръжия. Картечницата на здравеняка приличаше на гаубица в тясното затворено пространство.
А отстрани стоеше руснакът Василий Иванов.
Доста напечена и неловка ситуация.
Шампион — или Ренар — се взираше напрегнато и преценяващо в Скофийлд. Беше висока колкото него и в друга обстановка щеше да е поразителна — атлетична, слаба и гъвкава, с къса тъмна коса, прибрана назад и разкриваща изсеченото й лице, безупречна кожа и черни като катран очи, които не се откъсваха от него.
Колкото до оръжията, освен последния модел картечен пистолет тя носеше колан с различни димни и зашеметяващи гранати, две кислородни бутилки за петминутна употреба с размерите на кутии за енергийна напитка, два ножа, сребрист „Зиг Зауер“ П-226 и „Рюгер“ ЛСП в малък кобур на гърдите, джобен пистолет за в краен случай.
Скофийлд наклони глава настрани и попита:
— Вероник Шампион?
— Името познато ли ви е?
— Навремето се срещнах с един френски учен на име Люк Шампион в една полярна станция в Антарктида — предпазливо рече той.
Жената не мигна.
— В течение съм.
— Люк Шампион роднина ли ви беше? Ваш брат?
— Братовчед. Познавахме се от деца.
Мислено Скофийлд можеше да види Люк Шампион, сякаш се бяха срещнали вчера — той бе френският учен от станция „Дюмон Д’Юрвил“, който беше довел отряда маскирани френски десантчици в станция „Уилкс“, за да избие всички в нея.
— Той беше цивилен, учен… — каза Вероник Шампион.
— … който възнамеряваше да избие всички цивилни американски учени в онази станция, за да бъде първият, който да проучи извънземен космически кораб, който не се оказа нито извънземен, нито космически — завърши Скофийлд.
Лицето на Шампион се вледени.
— Вие лично ли го убихте?
— Той бе съучастник в убийствен план…
— Вие ли го убихте?
— Не. Барнаби се погрижи. — Изправени пред съкрушителната сила на британската СВС, Скофийлд и хората му бяха избягали от полярна станция „Уилкс“ със снегоходи. Беше изоставил Люк Шампион, закопчан за един стълб. Командирът на СВС Тревор Барнаби беше наредил да застрелят Шампион в главата. По-късно откриха тялото.
Вероник Шампион още държеше оръжието си насочено към Скофийлд.
Тъмните й очи го изгледаха изпитателно за един дълъг, напрегнат миг, след което тя неочаквано наклони глава и се намръщи. На лицето й се изписа искрено объркване и Скофийлд осъзна защо.
Беше търсила следа от лъжа, но не беше открила. Това я бе изненадало, а Скофийлд предполагаше, че не е свикнала да попада в подобно положение. Бе дошла да убие убиец, а вместо това беше открила…
— Капитан Скофийлд. Както несъмнено знаете, Френската република желае смъртта ви. Заради онова, което направихте на полярна станция „Уилкс“ и другаде, в това число унищожаването на самолетоносача „Ришельо“. Аз също желая смъртта ви, по мои лични причини. А ето че ме измъкнахте с хората ми от враждебни води, въпреки че знаехте, че сме пратени да ви убием. Защо го направихте?
Отговорът на Скофийлд бе прост.
— Изправен съм пред почти невъзможна задача, нещо много по-голямо от вашата вендета срещу мен. Реших, че ако ви спася и ако сте склонни да ме изслушате за момент, можете да се съгласите да ми помогнете. Току-що изгубихте цяла подводница, а аз се нуждая от колкото се може повече бойци. Рискувах с предположението, че може би ще ме изслушате.
Шампион не помръдваше.
Оръжието й продължаваше да сочи към него.
После тя много бавно го свали.
— Добре, капитане. Слушам ви… засега. Обаче да сме наясно — ако решим да ви помогнем и излезем живи от всичко това, старите сметки ще трябва да се уредят. — Махна към хората си. — Това са старши сержант Южено и сержант Дюбоа. А сега ни кажете какво става.
Скофийлд бързо разказа на Шампион и хората й всичко, което знаеше за ситуацията на остров Дракон, за Армията на крадците и за атмосферното оръжие, което бяха задействали. Именно Армията на крадците, добави той, бе унищожила подводницата й, когато французите се бяха намесили в схватката.