Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Оспреят се появи с оглушителен трясък, носеше се ниско над тях. Двете му шестцевни картечници бълваха олово.
Парчета лед и фонтани вода изригваха около двете лодки, докато вземаха поредния завой.
— По дяволите! — Майка все така упорито стреляше със своята Г36.
Хлапето се присъедини към нея и откри огън с по-малкия си МП-7. Но дори обединена, огневата им мощ нямаше шансове да се сравнява с тази на оспрея и кобрата.
Скофийлд погледна напред. Все още се намираха на километър и половина от първото — замърсеното — островче.
Твърде далеч. След още няколкостотин метра щяха да са мъртви.
— Плашило! — тревожно извика Майка.
— Знам! — Времето им изтичаше и нищо не можеше да се направи.
„Освен ако…“
— Марио! Изпусни плъзгачите и се пригответе за потапяне! Майко! Трябва ми една минута!
— Мога да ти дам не повече от половин, сладур!
— Колкото можеш!
Започна да натиска копчета, а Майка изхвърли изразходвания пълнител, постави нов и се приготви отново да стреля.
Оспреят зави зад тях. Кобрата се спусна в дългата пукнатина пред лодките с насочени напред картечници и им отряза пътя.
„Мамка му! — мислено изкрещя Скофийлд. — Хванаха ни в капан.“
Майка също го видя.
— Играта свърши, пичове…
— Mais non — чу се груб глас зад нея, последван от оглушително шук-шук.
Майка и Скофийлд се обърнаха едновременно. Едрият френски водолаз — всъщност беше не едър, а огромен, близо два метра — вдигна абсолютно гигантската картечница, която бе преметнал на гръб — оръжие, което бе близо осем пъти по-тежко от Г36 на Майка. Това бе руска 6П49 „Корд“ — брутална тежка картечница с лентово подаване, която обикновено се монтираше на купола на танк и стреляше с 12,7-мм муниции. Тази беше адаптирана за използване от пехота и висеше на два ремъка, прехвърлени през внушителните рамене на французина.
Грамадният здравеняк свали водолазната си качулка и се видя разчорлена кестенява коса и също толкова разчорлена брада, която стигаше до ключиците му. После вдигна картечницата и дръпна спусъка.
От дулото на чудовището изскочи еднометров огнен език, последван от невъобразим порой тежки куршуми.
Бронираният фюзелаж и предно стъкло на кобрата можеха да устоят на стрелбата на Г36, но бяха безсилни пред руската картечница.
Куршумите на французина буквално ги сдъвкаха.
Предното стъкло се пръсна в дъжд от блестящи парченца, които бързо се смесиха с кръв, когато куршумите сдъвкаха и пилота зад него. Последва попадение в двигателя и нещо проблесна за миг, след което всичко експлодира под страховития огнен бараж.
Разбитата черупка на хеликоптера рухна във водата. Дори оспреят се дръпна назад, когато французинът обърна чудовището си към него.
Скофийлд се обърна и видя как брадатият водолаз пуска спусъка с доволно сумтене. После кимна на Скофийлд.
— Allez! Давай!
Майка зяпаше французина като тресната. Погледна собствената си Г36, сякаш беше някаква детска въздушна пушка.
Колкото до Скофийлд, той нямаше нужда да му се повтаря.
Завъртя още ключове.
— Марио! Готов ли си? Да действаме, преди оспреят да се е върнал!
— Готов за потапяне, сър — разнесе се гласът на Марио в слушалката.
Скофийлд се обърна към пътниците в лодката си.
— Майко, отвори дихателния панел. Всеки да вземе дихател, да си омотае китките в ремъците и да пъхне крака в клуповете на дъното, за да не го отнесе водата. Зак, погрижи се да не изгубим Бърти.
Майка бръкна под централната пейка на лодката и отвори малък панел, в който имаше осем дихателя, свързани с маркучи към една-единствена бутилка сгъстен въздух. Появиха се и разтегателни ремъци с клупове в краищата.
— Добре. Марио, след мен — каза Скофийлд.
Докато всички награбваха дихатели и ремъци, Скофийлд изпусна външните гумени плъзгачи, превръщайки издължената черна щурмова лодка в издължена черна подводница. Прибра очилата си в чантата на колана, грабна водолазната маска под седалката и я надяна, след което пъхна дихател в устата си.
Миг по-късно „лодката“ се плъзна под повърхността и изчезна под полярния лед. До нея лодката на Марио с Чад и другите двама французи направи същото.