Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Даде газ и щурмовата лодка полетя напред, вдигайки стълб от пръски, следвана плътно от лодката на Марио.
Понесоха се на юг към остров Дракон, надалече от потъващата френска подводница.
В стария лагер на Скофийлд обстановката бе спокойна.
Джеф Хартиган седеше в палатката си и преглеждаше някакви бележки по изпитанията, когато чу далечния тътен на двигатели.
Излезе навън и се загледа на юг.
Над хоризонта се появи самолет и започна да приближава.
За миг Хартиган изпита страх и се запита дали не е направил грешка, че е останал сам в лагера, но после самолетът приближи и той видя, че е американски В-22 „Оспрей“: върху корпуса му с големи черни букви пишеше МОРСКА ПЕХОТА.
Отпусна се. Оказа се прав, че Скофийлд е допуснал грешка. Пентагонът беше намерил морски пехотинци някъде в района и ги бе вдигнал по тревога.
Замаха. Оспреят увисна във въздуха и кацна недалеч от лагера.
Хартиган се усмихна и тръгна да посрещне новодошлите.
Двете щурмови лодки на Скофийлд летяха като куршуми през тесните пукнатини с високи бели стени.
Направляван от Зак, Скофийлд насочваше наляво и надясно първия от ниските надуваеми съдове, като избягваше плаващите ледове и рязко вземаше завоите, за да се отдалечи колкото се може повече от кобрата и оспрея, преди двете смъртоносни машини да са довършили френската подводница и да поемат след тях.
Бяха изминали доста път на юг, може би петнайсетина километра, откакто бяха видели как оспреят торпилира французите.
Майка седеше зад Скофийлд, без да откъсва очи от небето, с готова за действие карабина. В задното отделение седяха Ема, Хлапето, Иванов и едрият французин, който все още изглеждаше безнадеждно объркан.
— Сега наляво! — надвика вятъра Зак. — После веднага надясно!
Скофийлд се подчини.
И зърна нещо напред между стените на пукнатината.
Остров Дракон.
Огромният остров изглеждаше абсолютно не на място сред арктическия пейзаж. Замръзналият океан около него бе бял, равен и еднообразен, докато Дракон бе тъмен, масивен и назъбен, остра черна скала, която преди милиони години се бе издигнала, за да пробие полярния лед и да остане в сегашното си положение. С високите си заснежени върхове и отвесни брегове, надвиснали над океана, островът приличаше на внушителна естествена цитадела.
Скофийлд видя светлина в края на отвесната скала — прозорец на някаква наблюдателна кула или фар. Изглеждаше невъзможно мъничка на фона на острова.
Преди острова обаче, точно както бе казал Иванов, имаше малки островчета, ниски могилки суша, които се издигаха над леденото поле. Бяха покрити със сняг, кал и постройки с необичайна форма.
— Добра работа, Зак — каза Скофийлд, когато ги видя. — Докара ни.
— Не спирайте на първото островче! Замърсено е! — каза Иванов и се примъкна до Скофийлд. — Спрете на второто. Лодките могат ли да се потапят?
— Да, защо? — Скофийлд беше изненадан, че Иванов би могъл да се досети за подобно нещо. Пълните способности на щурмовите лодки бяха засекретени.
— Второто островче има малък товарен док, който е достъпен само под вода — обясни Иванов. — Може да успеем да стигнем до него, без да ни видят.
Скофийлд се намръщи.
— Защо да се строи товарен док, достъпен само от подводница?
— Не беше построен така — отвърна Иванов. — Беше нарочно унищожен поради… един инцидент.
— Инци…
Картечен откос пресече пътя им, вдигна фонтани от пръски и кобрата с рев прелетя над тях.
— Откриха ни! — извика Хлапето.
— Майко! — викна Скофийлд. — Огън!
— Дадено! — Майка вдигна своята Г36 и отвърна с автоматична стрелба, докато се носеха с пълна скорост към островчетата.
Майка стреляше непрекъснато, но куршумите рикошираха от бронирания фюзелаж на кобрата. Тя се опита да използва гранатомета, както бе направил Скофийлд, но този път пилотът беше готов за това — изхвърли подобни на фишеци контрамерки и гранатите на Майка експлодираха твърде рано, без да причинят вреда на хеликоптера.
Летящата машина сипеше дъжд от куршуми върху бягащите рязко маневриращи лодки.
Скофийлд завиваше наляво и надясно, като се мъчеше да използва стените на пукнатината за защита. Заобиколи един ъгъл, миг преди той да бъде направен на парчета от картечния огън.
— Хлапе! — викна той. — Оглеждай се за оспрея! Сигурно са се разделили да ни търсят и от кобрата вече трябва да са им казали къде сме…