Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Ракетите се понесоха във въздуха и се насочиха право към сваления самолет.
— Бърти! — изкрещя Плашилото. — Противоракетен щит! Веднага!
— Противоракетният щит активиран — отвърна чакащият отвън Бърти и излъчи мощен сноп заглушаващ електронен сигнал.
Почти моментално двете ракети рязко завиха и се забиха в леда недалеч от самолета. Последваха експлозии, които вдигнаха във въздуха огън и лед.
Скофийлд се мъчеше с колана на Иванов. Беше замръзнал.
— Майко! — извика той. — Връщай се при лодките! Преди онзи оспрей да е кацнал и да е слязъл десант!
— Ами ти? — извика Майка.
— Трябва да измъкна този тип! Ще ви настигна. Хайде, тръгвай!
Майка се втурна напред, мъкнеше след себе си зашеметения редник. Докато преодоляваха петдесетте метра между самолета и пукнатината с лодките, втората кобра стреля отново, но и тази ракета се отклони и се заби в леда.
— Кобри, оставете. Имат противоракетна защита — каза Риба чук. — Ще сваля наземен екип. Вие се погрижете за двамата бягащи.
Оспреят излезе пред кобрите, вдигна роторите си нагоре и увисна във въздуха.
Страничните му врати се отвориха и от тях се спуснаха въжета. Секунди по-късно осем тежковъоръжени мъже с черни плетени маски и канадки на морски пехотинци се спуснаха надолу един след друг.
Пръснаха се в идеална формация с вдигнати автомати и се насочиха към разбития „Бериев“.
В същото време едната кобра се завъртя във въздуха и насочи картечницата си към бягащите фигури на Майка и руския редник.
Оръжието оживя, цевите се завъртяха и изсипаха порой от куршуми.
Ледът зад краката на Майка изригна.
— Мятай се! — извика тя на младия редник, който се препъваше до нея.
Преследвани от куршумите, двамата се хвърлиха към куките на стълбата, забити в ръба на пукнатината. Майка се плъзна по корем като вратар, опитващ се да спаси удар, достигна ръба и внезапно се озова във въздуха, а един куршум улучи тока на лявата й кубинка. Тя тупна тромаво в първата лодка, която чакаше под стълбата.
Руският войник се опита да направи същото, но закъсня с частица от секундата и това направи резултата коренно различен.
Докато се плъзгаше през ръба, той бе буквално разкъсан от градушката куршуми. По цялото му тяло изригнаха кървави фонтани, но от инерцията трупът му продължи през ледения ръб и също като Майка падна в първата лодка, точно до Ема Доусън, която изпищя при вида на обезобразеното тяло, което тупна като огромно парче месо, отрязано от чудовищен касапин. Вече по нищо не приличаше на човешко същество.
— Мамицата му, беше на косъм! — задъхано изруга Майка. — Ох, господи, Плашило…
Ревът на увисналия оспрей бе оглушителен. Около разбития самолет бушуваше торнадо от лед и сняг.
Вътре в кабината Скофийлд изля малко вода от манерката си върху катарамата на Иванов, ледът се разтопи и коланът се разкопча. Скофийлд задърпа руснака от седалката.
— Хайде, приятел — каза, докато надничаше навън към осемте мъже с качулки и канадки, които приближаваха самолета от юг. Погледна на изток. — Майко, добре ли си?
— Измъкнах се, но моят човек е извън играта. Какво става с теб?
— Идвам… Уф!
Един от приближаващите се просна по корем, прицели се с мощната си лека картечница на двунога и натисна спусъка…
… а-та-та-та-та-та!
Стрелецът отлетя назад от ужасен автоматичен откос.
Скофийлд рязко завъртя глава… и видя димящото дуло на Бърти.
— Ох, добро роботче — изпъшка той. — Добро роботче.
Бърти отново откри огън и останалите нападатели се хвърлиха към най-близките прикрития зад самолета или отвърнаха на стрелбата. Куршумите рикошираха от металната коруба на малкия робот, който продължаваше да се върти наляво и надясно и пускаше къси, внимателно контролирани откоси.
Но когато Бърти беше обърнат надясно, Скофийлд зърна друг вражески командос отляво, между самолета и пукнатината с лодките — вдигаше на рамото си руски РПГ-7.
Мъжът едва попадаше в полезрението на Плашилото — Скофийлд трябваше да наднича през напуканото предно стъкло, за да го види. Ъгълът за стрелба беше твърде малък, пък и Скофийлд не разполагаше с нищо, което да противопостави на огневата мощ на гранатомета.