Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
— Ох, мамка му…
— Обектът е руски ЗАЛА-421-08 безмоторен летателен апарат — монотонно заговори Бърти. — Предназначен е за разузнавателни мисии и наблюдение. Не носи оръжие. Електромотор, размах на крилете осемдесет сантиметра, максимално време на полет деветдесет минути. Стандартно оборудване — една 550 ТВЛ камера с инфрачервен обектив, един фотоапарат с резолюция 12 мегапиксела.
Скофийлд вече се беше задействал. Изпълзя бързо от кабината, скочи на крака и огледа небето.
И го откри — кръжащия високо в небето подобен на птица обект, който бе видял по-рано.
Само че не беше птица.
А апарат.
Малък лек наблюдателен апарат.
— Знаят, че сме тук — каза той на глас.
Сякаш в отговор над южния хоризонт се появиха четири тъмни обекта, два големи между два по-малки. Идваха от остров Дракон.
И с всяка секунда ставаха все по-големи.
Приближаваха. Бързо.
Слушалката му отново оживя.
— Плашило! — Беше Хлапето. — Зак поправи сензора за движение. Мисля, че засича подводница, която дебне и ни приближава! Точно под нас!
Мислите на Скофийлд запрепускаха.
Безмоторни самолети, приближаващи летателни апарати, загубата на тюлените и „Маями“, а сега и друга подводница…
„По дяволите!“
Всичко се случваше много бързо, прекалено бързо за един командир насред нищото без подкрепления, само с неколцина бойци и нищо, което би могъл да използва срещу сериозната техника.
Мозъкът му се опита да сглоби всичко, да намери някакъв ред.
„Не можеш да намериш смисъл сега. Можеш единствено да останеш жив и да мислиш, докато бягаш.“
— Хлапе! — извика той, докато се мяташе в самолета. — Пусни двигателите! Майко! Изкарай онези двамата от кабината! Ще стане напечено!
Летателните апарати бяха два В-22 „Оспрей“ и два щурмови хеликоптера АХ-1 „Кобра“, откраднати пет месеца по-рано от междинната база на Морската пехота в афганистанската провинция Хелманд.
Оспреите представляваха чиста проба летящи зверове. Роторите им можеха да се накланят и машините бяха способни да летят бързо като самолети и да увисват като хеликоптери. Точно тези представляваха модел, известен като „Уорбърд“ — въоръжени до зъби. Всеки имаше не една, а цели две 20-мм шестцевни тежки картечници М61 „Вулкан“, монтирани на вратите картечници АН/М2 50-и калибър и ракетни установки под двете криле. „Уорбърд“ беше царицата на всички щурмови хеликоптери — голяма, силна и същевременно бърза и маневрена, а Армията на крадците разполагаше с цели две такива машини.
Кобрите също не бяха за пренебрегване — носеха по-малките шестцевни картечници Ml34, закрепени под изострените им носове.
Оспреите тътнеха над ледената равнина, съпровождани от двете кобри, пресичаха мрежата пукнатини и се насочваха право към разбития „Бериев“.
Малко преди мястото на катастрофата едната от големите машини се отдели от останалите и полетя на северозапад. Другите три продължиха право към самолета.
— База, тук Риба чук — каза в микрофона си пилотът на оспрея, който беше останал на курс.
Макар да носеше тактически пилотски шлем и зимна камуфлажна канадка на морски пехотинец, той не беше от Морската пехота на Съединените щати.
По врата и брадичката му пълзяха татуировки — изображения на змии, черепи и трънливи лози. Освен канадката носеше узбекски ръкавици и руски ботуши. Осемте въоръжени и също така татуирани мъже отзад имаха широките лица, тъмните очи и мургавата кожа на коренни жители на Чили. Те също бяха облечени в безразборно подбрана арктическа екипировка и държаха своите АК-47 с непринудена лекота.
— Приближаваме самолета на Иванов — каза Риба чук. — Безпилотният самолет засече двама души при него. Трябва да са дошли с лодка по пукнатините и затова не са били засечени от радарите на Дракон.
Отговори му спокоен глас.
— Точно както подозирахме. Това е американският изпитателен екип. — Последва отсечен, жесток смях. — От Пентагона явно са отчаяни, щом ни пращат изпитатели. Унищожете самолета на Иванов с ракети, после намерете онези нещастници и ги убийте.
Скофийлд и Майка действаха трескаво в пилотската кабина.
Майка освободи младия руски войник от седалката и двамата се промушиха през разбитите прозорци.
Скофийлд се плъзна до Василий Иванов и тъкмо започна да го измъква от седалката, когато видя през килнатото предно стъкло как една от кобрите изстрелва две ракети с топлинно насочване.