Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Искам да ми го върнете недокоснат — каза тя на дежурния офицер. — Много държа на това оръжие.
— Разбира се, госпожо — любезно каза човекът. Прекосиха моравата, разминавайки се с мъже, които пренасяха голяма кашпа с декоративно дърво. Един от тях закачливо намигна на Чапман, която го изгледа намръщено. Влязоха в сградата и поеха по дълъг коридор.
— Значи това е Белия дом! — прошепна тя.
— Никога ли не си влизала тук? — попита Стоун.
— Не, а ти?
Той не отговори.
Миг по-късно една врата се отвори и в коридора се появи агент Форд.
— Благодаря, Чък — кимна на придружителя им той.
— Няма проблем, Алекс — отвърна агентът и пое обратно.
Стоун ги запозна и побърза да попита:
— Защо сме тук?
— Разбрах, че вече си се срещнал със сър Джеймс Макелрой.
— Сър?! Не спомена, че има титла.
— Всъщност той не я искаше — обади се Чапман. — Но не върви да откажеш на кралицата, нали?
— Да, видяхме се — кимна Стоун.
— Вероятно се досещаш, че някои институции са недоволни от решението да бъдеш върнат на служба — каза Алекс.
— Включително и твоята, нали?
— Да, както и редица хора в тази сграда.
— С кого ще разговаряме?
— С началника на канцеларията и с вицепрезидента.
— Впечатлен съм.
— Мисля, че ролята на вицепрезидента е да придаде малко допълнителна тежест на нещата.
— Напълно ли са в течение?
— Не знам. Това е извън правомощията ми.
Спряха пред една врата и Алекс почука.
— Влез — обади се някакъв глас.
— Готови ли сте? — попита Алекс.
Стоун бавно кимна, а Чапман машинално приглади сакото си и отметна кичур коса от лицето си.
— В какво се забърквам, господи — полугласно промълви тя.
— И аз си задавам същия въпрос — каза Стоун.
15
Вицепрезидентът беше висок пълен мъж с побеляла коса, предразполагаща усмивка и здраво стискаща десница, заякнала от ръкуване на хиляди предизборни срещи. Началникът на канцеларията беше нисък и слаб, с пронизващи очи, които не пропускаха нищо.
Стоун си даде сметка, че вицепрезидентът не е тук с единствената цел да придаде тежест на срещата. Той беше член на Президентския съвет за национална сигурност. И все пак беше учудващо, че се е съгласил да ги приеме лично, а не е пратил някой от сътрудниците си. Но как да откаже на президента?
Любезностите по представянето приключиха бързо. Алекс Форд стоеше прав до вратата. Не като приятел, а като охрана.
— Президентът ме помоли да се срещна с вас — започна вицепрезидентът и кимна към Чапман. — И с двама ви. Очевидно трябва по най-бързия начин да се стигне до дъното на тази, хм… деликатна ситуация.
Стоун безпогрешно схвана какво означава това изказване: „Идеята не е моя, но съм длъжен да покажа лоялност към президенти. Нямам обаче никакво намерение да поемам вината в случай на провал. Ето защо тук присъства и началникът на канцеларията. Ако шефът ми се провали, провалът си е негов.“
Стоун се запита дали някой от двамата мъже пред него е наясно с плановете на президента да го изпрати в Мексико срещу кошмарните руски наркокартели. Често се случваше вицепрезидентите да остават в неведение относно някои операции на своите шефове. За разлика от началниците на канцеларията, които обикновено знаеха всичко.
Вицепрезидентът кимна на началника на канцеларията, който подаде на Стоун калъфче от черна кожа.
— Документите ви.
Стоун бавно го пое и го отвори. Съзря собствената си физиономия, която го гледаше от официалната снимка. Кога ли са ме щракнали, запита се той. Най-вероятно в стаята за разпити в НРЦ. Което означаваше, че Райли Уийвър е в течение на нещата. Прочете името си, напечатано с големи черни букви, и неволно се усмихна.
Оливър Стоун.
В друго отделение беше пъхната новата му служебна карта. Според нея той беше оперативен сътрудник на националния координатор по въпросите на сигурността, защитата на инфраструктурата и борбата с тероризма. Логично, рече си Стоун. Националният координатор работи в рамките на Съвета за национална сигурност и докладва на президента чрез съветника по националната сигурност. Връзката с Белия дом беше несъмнена, но с едно междинно стъпало. В следващото отделение на калъфчето имаше лъскава значка с инициалите на агенцията.
— Интересен избор на агенция — отбеляза на глас той.