![Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/8/grobnicata-na-herkules-calibre-2-43-0-download.jpg)
Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]». Краткое содержание книги:
— Щеше да е много по-лесно, ако просто го беше застрелял.
— Не си нося пистолета – призна Чейс.
— Какво? Защо? – попита изненадано София.
— Опитвам се да намаля броя на застреляните хора. Писна ми да попълвам документи.
— Че откога ти пука за документацията?
— Животът ми се промени. — Той ритна едната от стъклените врати и излезе навън, оглеждайки се за преследвачи. Юен тичаше надолу по стълбите, а бодигардът, когото София беше ритнала в главата, се опитваше да се изправи на крака.
Отнякъде се чу лудо бибипкане на клаксон. Едно такси се засили по площада право към входа на „Гранд Театър”, пешеходците уплашено отскачаха от пътя му.
— Ето ни превоза! – каза той на София и махна на Мей, която закова спирачки точно пред тях. Той отвори задната врата и бързо се наведе, за да остави София да стъпи на земята. – Влизай бързо вътре – нареди той, изцяло погълнат от работата. Зад тях Юен строяваше войниците си, бодигардът помагаше на втория мъж да се изправи, а един друг охранител слизаше надолу по стълбите.
Чейс бутна София в таксито и се шмугна вътре след нея. Още преди да успеят да затворят вратата, Мей натисна педала за газта и таксито се устреми напред със свистящи гуми. Еди свали задното стъкло и надникна, за да види какво става отзад…
— Наведи се! – изкрещя той и прикри София с тялото си. Юен и единият от охранителите бяха излезли пред театъра и бодигардът се прицелваше в тях. Чейс чу четири изстрела, но като че ли нито един не успя да улучи отдалечаващото се с пълна скорост такси.
— Добре, че това не е моето такси! – извика Мей, като зави рязко по тревните площи. Когато забоксува, разхвърчаха се кал и чимове, но най-накрая се озоваха на асфалта. Хора отскачаха от пътя им, ругаейки, а Мей отново направи завой и се вля в дългата редица еднакви таксита, които се точеха по улицата.
Чейс погледна назад. Юен вече представляваше просто един силует, очертан на фона на блестящото стъклено фоайе и скоро дърветата напълно го скриха от погледа му.
— Добре, отървахме се. Добър шофьор си, Мей.
— Това не беше нищо. Трябва да ме видиш, когато бързам към дома да пикая! – Тя погледна към София в огледалото за обратно виждане. – Значи успя да спасиш приятелката си? Здрасти, аз съм Мей.
— София Блекууд – представи се София. – Много се радвам, че се запознахме!
Лицето на Мей придоби объркано изражение.
— София ли? Но аз си помислих... — Тя стрелна Чейс с поглед. – За нея ли ми разказваше преди? Онази, която…
— Не – натърти Чейс. – Да идем до гарата. Колкото по-бързо двамата със София се махнем оттук, толкова по-добре.
— Първо трябва да отидем до офисите на компанията на мъжа ми – каза София. Това беше заповед, не молба.
Чейс повдигна вежди.
— Какво каза?
— Иначе няма как да напусна страната. Ричард държи паспорта ми в сейф в кабинета си. – Щом забеляза невярващия поглед на Чейс, тя продължи. – В писмото ти написах, че обича да контролира нещата.
— Чакай малко, и ти си му позволила това? Ти?
— Дай да не започваме пак, моля те! – София въздъхна раздразнено. – Там има и други неща, освен паспорта ми. Имам достъп до личните му файлове на компютъра – така ще мога да ти дам доказателство, че той е свързан с потъването на платформата SBX.
— Не можа ли да свършиш това по-рано?
— Мислиш ли, че ако можех, нямаше да го направя? – рязко отвърна тя. Настъпи кратко ледено мълчание. – Съжалявам, Еди. Нямаш представа колко съм ти благодарна, че направи това за мен. Но не знаеш що за човек е Ричард. Той е много… подозрителен. Параноичен дори. И сега, когато разбрах в какво е замесен, вече знам защо е такъв. – Тя докосна ръката му. – Щом стигнем до офиса му, ще ми трябват само десетина минутки, дори по-малко, за да се сдобия с всичко, от което се нуждая.
Чейс погледна ръката й, която бе хванала неговата. След това леко я стисна и се наведе напред.
— Добре, Мей. Изглежда, че ще трябва да направим едно леко отклонение. Закарай ни до сградата на Юком.
~4~
НЮ ЙОРК
На другия край на света Нина се отпусна назад и разтърка очи, разочарована, но нежелаеща да признае поражението си.
Тя бе пристигнала малко след шест сутринта в непозната сграда в стил арт деко на няколко пресечки от кметството. От вълнение не чувстваше никаква умората и умираше от нетърпение да види древните пергаменти със собствените си очи. Във фоайето я посрещна един сериозен и несъмнено въоръжен мъж, който я отведе до петия етаж, където се намираше Попадопулос.
С него имаше още един мъж, също добре облечен, но с отблъскваща физиономия и фигура на боксьор. Той също беше въоръжен. Нина вече бе достатъчно добре запозната със скритите оръжия и без усилия забеляза издайническата издутина под ушития по поръчка италиански костюм. Той носеше кожено куфарче, което Нина първоначално помисли за закопчано с белезници към китката му. Като се взря по-внимателно осъзна, че верижката от белезниците изчезва във вътрешността му, че всъщност е свързана с нещо друго.