Хюрем. Московската наложница

Александра стоеше потресена. Чувствата ѝ се прескачаха между радостта и страха. Смъртта на двамата мъже означаваше нейното спасение. Ала какво щеше да прави, ако варваринът Тачам издъхне? Къде щеше да отиде? Сети се за светлосивия кон. Животното непременно щеше да я отведе някъде. Изведнъж се изпълни с надежда. Почувства се по-силна.

Макар че раната му беше на лявото рамо, болката се беше разпространила по цялото тяло на Тачам. Не можеше дори да помръдне с ръка, камо ли да размахва сабята. И все пак беше решен да спази обичаите и правосъдието на степите. Пръстите му се разтвориха и сабята падна. Със здравата си ръка хвана яката на мъжа със сплъстената коса.

— Значи знаеш и какво е заповядал моят праотец Чингис хан относно тези, които потъпкват закона, Беркул Джан?

Мъжът се опита да отвори очи, но не можа.

— Зна… я — изпелтечи шепнешком. — Наказанието… е… смърт.

Тачам пусна яката му и бавно посегна към пояса, който беше препасал на кръста си. Александра потрепери от страх, щом отново видя кривата кама, която онази нощ беше опрял на гърлото ѝ.

Последва продължителна тишина. Дишането на Беркул се беше учестило. Гръдният му кош непрекъснато се повдигаше и спускаше — като духалото, което циганите калайджии използваха, за да разпалват огъня. И неговата глава беше клюмнала напред. Повдигна я със сетни сили. Едва забележимо отвори очи. И с бързина, която нито ездачът на светлосивия кон, нито Александра очакваха, сложи ръката си върху раненото ляво рамо на Тачам.

— Заповедта си е заповед — прошепна. — Трябва да бъде изпълнена.

Александра наблюдаваше слисано как Тачам Ноян бавно повдигна ранената си ръка и положи дланта си на рамото на Беркул. Болката, които изпитваше, можеше да се прочете по лицето му. Александра усети как несъзнателно беше стиснала зъби, сякаш му съчувстваше.

Сега двамата мъже стояха, като че се бяха прегърнали един друг. Диханието им се смесваше. Светлосивият кон бавно дойде, подуши господаря си и се опита да го побутне. Животното сякаш усещаше нещастието, което щеше да го споходи, и искаше да отдалечи стопанина си от тази кървава борба. После обърна глава и отиде при момичето. Сякаш искаше да му каже да не гледа това. Александра също разбра какво щеше да се случи. Обаче не можеше да отдели поглед от двамата варвари. Искаше да види всичко, независимо какво щеше да бъде то. Животното тревожно разтърси глава. Направи една крачка, но когато се обърна и видя, че момичето не помръдваше от мястото си, се върна.

Сякаш минутите се проточваха с години. Този път тишината наруши Тачам Ноян:

— Прав си, Беркул Джан… заповедта на… Чингис хан… трябва да се изпълни.

Двамата мъже, вкопчени един в друг, се гледаха още секунда-две. По лицето на Беркул се изписа спокойно щастие. И изведнъж изнемощялото тяло на Тачам се свлече върху него. В същия момент от тежестта му ужасяващата закривена кама се заби до дръжката в корема на онзи отдолу. Очите на Беркул се разтвориха широко и той изпусна тежка въздишка.