![Зовът на барабана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/1/zovt-na-barabana-bg-download.jpg)
Зовът на барабана [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-08-4, 978-619-7502-09-1
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Зовът на барабана [bg]». Краткое содержание книги:
— Моряк — отвърна веднага Роджър. Пренебрегна извитите вежди на чиновника и кимна към мачтите зад прозорците. — Къде да отида да се запиша?
Веждите се извика още по-високо, чиновникът кимна към вратата.
— Ами капитанът ѝ ходи във „Фрайърс“, когато идва тук. Сигурно и сега е там… капитан Бонет. — Не добави нищо, скептичното му изражение беше достатъчно: ако Роджър беше моряк, то той беше африкански папагал.
— Добре, благодаря. — Роджър се обърна, но при вратата погледна назад и видя, че чиновникът още го гледа, без да обръща внимание на нетърпеливите си клиенти.
— Пожелай ми късмет! — извика Роджър с усмивка.
Усмивката на чиновника бе помрачена от нещо, което можеше да е възхищение или пък копнеж.
— Късмет, човече! — извика той и помаха за сбогом. Когато вратата се затвори, младежът вече разговаряше с друг клиент, с готово за работа перо.
Откри капитан Бонет в кръчмата, в ъгъла, под гъста синя мъгла дим, за която допринасяше и пурата на капитана.
— Името ти?
— Макензи — каза Роджър по импулс. Щом Бриана го бе направила, и той щеше да го направи.
— Макензи. Някакъв опит, господин Макензи?
Слънчев лъч стигна до лицето на капитана и той присви очи. Бонет се отдръпна назад в сянката и бръчките около очите му се отпуснаха, а погледът му стана неприятно проницателен.
— Ами ходил съм да ловим херинга, веднъж-дваж.
Не беше лъжа; беше изкарал няколко лета като тийнейджър на рибарското корабче на един от познатите на Преподобния. В резултат се сдоби с мускули, с вкус към песните от Островите и трайно отвращение към херингата. Но знаеше какво е да държиш въже в ръцете си.
— Ами едър човек си, но едно е да си рибар и съвсем друго да си моряк. — Мъжът говореше с напевен ирландски акцент и не стана ясно дали това е въпрос, заявление… или провокация.
— Не мислех, че за тази работа се изискват големи умения. — Кой знае защо този капитан Бонет караше тила му да настръхва.
Погледът на зелените очи се изостри.
— Може би доста повече, отколкото си мислиш… но наистина не е нещо, което един човек с желание не може да научи. Но защо човек от твоя сой ще закопнее така внезапно по морето?
Очите потрепнаха в сянката на кръчмата, оглеждаха го. От твоя сой. Какво означаваше това? Едва ли беше заради говора — Роджър внимателно потискаше акцента на оксфордски учен и говореше с напевната интонация на Островите. Дали беше твърде добре облечен за кандидат-моряк? Или беше заради прогорената яка и дупката в палтото му на гърдите?
— Това не ви влиза в работата, струва ми се — отвърна равно. И с известно усилие си наложи ръцете му да останат отпуснати до тялото.
Бледите зелени очи го оглеждаха безстрастно, немигащи. Като леопард, който наблюдава преминаваща плячка, помисли си Роджър, и се пита дали си струва преследването.
Тежките клепачи се притвориха; не си струваше — засега.
— Да си на борда до залез — каза Бонет. — Пет шилинга на месец, месо три дни в седмицата, сливов пудинг в неделите. Ще имаш хамак, но дрехи ще си носиш. Свободен си да напуснеш кораба, когато разтоварим, не преди това. Разбрахме ли се?
— Разбрахме се — рече Роджър и внезапно устата му пресъхна. Какво ли не би дал за една халба, но не сега, не тук, не под погледа на тези бледозелени очи.
— Питай за господин Диксън, когато се качиш на борда. Той е ковчежникът. — Бонет се облегна назад, извади малък, подвързан с кожа бележник от джоба си и го отвори. Аудиенцията бе приключила.
Роджър се обърна и излезе, без да погледне назад. Усещаше студено петно в основата на черепа си. Ако се обърнеше, със сигурност щеше да види искрящите зелени очи да се взират в него над бележника, за да забележат всяка слабост.
Студеното петно, помисли си той, бе на мястото, където щяха да се сключат челюстите.
37.
Глориана
Преди да отплава с „Глориана“, Роджър си мислеше, че е в доста добра форма. Всъщност, в сравнение с повечето очевидно недохранени и съсухрени представители на човечеството, които съставляваха екипажа, той се имаше за доста способен. Бяха нужни само четиринайсет часа — продължителността на един работен ден, — за да се освободи от тази заблуда.
Резултатът бяха пришки по ръцете и болки в мускулите. Той по принцип можеше да вдига сандъци и рейки, да дърпа въжета, но отдавна не го беше правил.