Зовът на барабана [bg]

Г-н Уилям Талбът, търговец

Г-н Питър Талбът, търговец

Г-н Джонатан Бикнел, лекар

Г-н Робърт Маклауд, земеделец

Г-н Мартин Маклауд…

Нямаше никакви Рандал. Нито на „Персефона“, нито на „Куинс Ривендж“, нито на „Феб“. Потърка парещите си очи и започна регистъра на „Филип Алонсо“. Испанско име, но беше вписан в шотландския регистър. Отплавал от Инвърнес под командването на капитан Патрик О’Брайън.

Не се отказваше, но вече започваше да се чуди какво да стори, ако не я откриеше в регистрите. Лалиброх, разбира се. Беше ходил там веднъж, в своето време, до руините на имението; но можеше ли да го открие сега по непознатите пътища?

Мислите му бяха прекъснати рязко, когато плъзгащият се показалец спря близо до края на страницата. Не Бриана Рандал, не името, което търсеше, а друго име. Фрейзър, бе изписано с наклонения отривист почерк. Г-н Брайън Фрейзър. Не, не Брайън. И не господин. Наведе се и присви очи към гъстите букви.

Затвори очи, усети как сърцето му бумти в гърдите, облекчение го заля, опияняващо като тъмната бира в кръчмата. Г-жа, не г-н. И онова, което му се беше сторило само завъртулка след Брайън всъщност се оказа Брайана.

Това беше тя, трябваше да е тя! Това бе необичайно име — не беше срещнал други Бриани в регистъра. И дори Фрейзър се връзваше, разбира се; тя беше тръгнала да търси баща си и бе приела името му, името, което ѝ се падаше по право.

Затвори регистъра, сякаш да не може тя да избяга от страниците, и постоя така за миг, поемаше дълбоко дъх. Откри я! Видя светлокосия чиновник да го гледа любопитно зад плота и изчервен, отвори книгата отново.

„Филип Алонсо“. Отплавал от Инвърнес на четвърти юли, в дето Господне 1769-то. За Чарлстън, Южна Каролина.

Смръщи се, внезапно разколебан. Южна Каролина. Това ли беше истинската ѝ цел, или просто възможно най-близкото място до целта ѝ? Бърз поглед към останалите регистри му показа, че през юли не е имало кораби за Северна Каролина. Вероятно тя просто бе хванала първия кораб към южните колонии, с намерението да продължи по суша.

Или той грешеше. Обзе го студ, който нямаше нищо общо с вятъра от реката, нахлуващ през процепите в прозореца до него. Погледна отново страницата и увереността му се завърна. Не беше отбелязана професия, както при всички мъже. Определено беше „г-жа“, и трябваше да е Бриана.

Стана и върна книгата на плота на светлокосия си познат.

— Благодаря ти, човече — рече на родния си шотландски акцент. — Ще ми кажеш ли дали някой кораб тръгва скоро за американските колонии?

— О, да — отвърна той и бързо грабна дневника с една ръка, докато приемаше документ за акостиране от клиент с другата. — „Глориана“ отплава вдругиден за Каролините. — Огледа Роджър от глава до пети. — Изселник или моряк?