Зовът на барабана [bg]

Седеше тихо до огнището, пиеше тъмната горчива бира, гледаше и слушаше.

Това бе пристанищна кръчма, доста оживена. Беше близо до Морей Фърт и тук имаше и морски капитани, и търговци, както и моряци от корабите в пристанището, и работници, и хамали от близките складове. Много сделки се сключваха над покритите с петна от бира малки маси.

Роджър дочу как беше уговорен транспортът на триста топа евтин плат от Абърдийн към Колониите в замяна на товар ориз и индиго от Каролините. Сто глави добитък, шестстотин ролки кована мед, сандъци със сяра, меласа и вино. Количества и цени, дати на доставки и условия за отплаване се носеха сред глъчката и бирените изпарения като сините облаци тютюнев дим, които се стелеха под тавана.

Но не се договаряха само стоки. В единия ъгъл седеше капитан, който се отличаваше по кройката на дългия, широкопол жакет и хубавата триъгълна шапка до лакътя му. С него имаше и писар с дневник и кутия за пари. Те интервюираха опашка от хора, емигранти, които искаха да отидат в Колониите сами или със семействата си.

Роджър гледаше тайно процедурата. Корабът пътуваше за Вирджиния и след като послуша известно време, той реши, че цената за мъж — за господин, при това — е десет паунда и осем шилинга. Онези, които бяха готови да пътуват в трюма, натъпкани като сандъци и добитък, можеха да платят само четири паунда и два шилинга, като си носят храна за шестседмичното пътуване. Сигурно прясната вода щеше да им се осигурява.

За онези, които искаха да пътуват, но нямаха пари, имаше други способи.

— Значи договори за теб, за жена ти и двамата по-големи синове? — капитанът наклони глава и огледа семейството, което стоеше пред него. Дребен, жилест мъж, който може би беше на трийсетина години, но изглеждаше много по-стар, раздърпан и прегърбен от труд. Жена му, вероятно малко по-млада, стоеше зад него, забила очи в пода, и стискаше ръцете на две малки момиченца. Едното държеше братчето си — на три-четири години. По-големите момчета стояха с баща си и се опитваха да изглеждат мъжествено. Роджър си помисли, че сигурно са на десет и дванайсет години, като предположи, че ниският ръст се дължи на недохранване.

— И момчетата, да, може да стане — рече капитанът. Смръщи се към жената, която не вдигна очи. — Никой няма да купи жена с толкова малки деца — май може да задържи едното. Трябва да продадеш момичетата.