Лебедова песен [bg]

— Джош каза… че идвате отдалеч, за да ме видите. — Главата на Суон беше тежка и тя отново се измори. — Защо?

— Не съм сигурна — призна Сестрата. — Но те търсим от седем години заради това. — Тя вдигна светещия стъклен пръстен с единствения останал му шип пред лицето на момичето.

Кожата на Суон настръхна. Тя усети през запечатаните си очи пулсиращата ярка светлина.

— Какво е това?

— Мисля… че е много неща, събрани в пръстен от красиво стъкло със скъпоценни камъни. Намерих го в Ню Йорк на седемнадесети юли. Мисля, че е вълшебен, Суон. Смятам, че е подарък… като магически комплект за оцеляване. Или пръстен на живота. Вероятно всеки друг е можел да го намери или аз съм била единствената предопределена. Не знам. Но съм категорична в едно — той доведе двама ни с Пол при теб. Ще ми се да знаех защо. Мога да кажа само… че ти си много специална, Суон. Видях избуялата на нивата царевица, където всичко друго е мъртво. Погледнах в стъкления пръстен и намерих разцъфнало дърво, в чиято кора беше прогорено името ти. — Сестрата се наведе напред. Сърцето ѝ направо препускаше в гърдите. — Мисля, че ти предстои много работа. Много важна работа, за която един живот няма да ти стигне. След като видях онази царевица навън… мисля, че вече знам каква е тя.

Суон я слушаше внимателно. Тя не се чувстваше много специална, беше изморена и треската се опитваше отново да я повали и да я отведе на ужасното място, където кървавата коса жънеше човешкото поле. След малко изреченото от Сестрата достигна до нея.

— Мисля, че е вълшебен… събрани в пръстен от красиво стъкло със скъпоценни камъни.

Суон си спомни вълшебното огледало и фигурата със светещия пръстен, която виждаше в него. Тази фигура, осъзна тя, беше жената, която в момента стоеше до леглото ѝ, а онова, което носеше, най-накрая пристигна.

Протегна ръце към светлината.

— Може ли… да го поддържа?

Сестрата погледна Джош. Той беше застанал зад Пол, а Глори беше дошла от другата стая. Гигантът нямаше представа какво се случва и всичките тези приказки за вълшебен пръстен не му бяха понятни… но имаше доверие на жената и ѝ кимна.

— Ето. — Сестрата сложи предмета в ръцете на Суон.

Пръстите ѝ се увиха около стъклото. То беше горещо и тази топлина започна да се разпространява през дланите, китките и предмишниците ѝ. Наранената кожа под превръзките я засърбя и зажили.

— О — каза тя, по-скоро от изненада, отколкото от болката.

— Суон? — Джош пристъпи напред, обезпокоен от реакцията ѝ. Стъкленият пръстен засвети по-ярко и запулсира по-бързо. — Добре ли…

Предметът светеше като златна нова. Всички бяха заслепени за няколко секунди, когато стаята беше осветена като че ли от милион свещи. Споменът за горещо белия взрив пред магазина на Поу-Поу изникна в главата на гиганта.

По ръцете на Суон премина изгаряща болка, а пръстите ѝ като че ли залепнаха за стъклото. Болката прониза костите ѝ и тя извика, но в следващия миг мъчението избледня и в главата ѝ се появиха красиви сцени като от най-прекрасните сънища: ниви със златиста царевица и пшеница, овощни градини, в които дърветата бяха увиснали под тежестта на плодовете, ливади с цветя и зелени гори, галени от нежен бриз. Образите се сипеха като от рог на изобилието и бяха толкова ярки, че можеше да помирише аромата на ечемик, ябълки, сливи и череши. Съзря глухарчета, които танцуваха на вятъра, гори от дъбове, от които падаха жълъди и се смесваха с шумата на земята, кленове, по които се стичаше сок, и надничащи от земята слънчогледи.