Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Но Мамут искаше най-напред да установи присъствието на света на духовете, да покаже възвишената реалност на другото измерение, в което той действаше, на онези, които само бяха чували за него или бяха виждали резултати, свързани със съществуванието му. Групата се умълча. В тишината отчетливо се чуваше дишането на хората и пращенето на огъня. Усещаше се невидимото движение на въздуха през клапите на огнището и от време на време се чуваше приглушеният вой на вятъра през полуотворените димоотводи. Постепенно, без някой да разбере кога започна всичко, стенанието на вятъра се превърна в монотонен звук, после в ритмичен припев. Лека-полека към него се присъедини напевът на хората, които разшириха трептящия тон с естествени съзвучия; тогава старият шаман поде бавни, люлеещи се танцови движения. Водещият барабан започна да отмерва ритъма, едновременно с тракалка, която изглежда се състоеше от няколко хванати заедно и разклащани гривни.
Внезапно Мамут отхвърли пелерината си и се изправи пред събралите се чисто гол. Нямаше нито джобове, нито ръкави, нито някакви тайни гънки, в които да скрие каквото и да било. Неусетно той сякаш започна да расте пред очите им като прозрачното му, блестящо присъствие изпълваше пространството. Айла примигна, знаейки, че старият шаман не се е променил. Ако се съсредоточеше, щеше да различи познатите форми на стареца с отпусната му кожа и дългите, тънки и кокалести крайници, но и беше трудно.
Той възвърна нормалния си размер, но призрачното сияние сякаш бе проникнало в него и очертаваше контура му с ореол, който го караше да изглежда по-едър от действителния си размер. Протегна напред разтворените си ръце. Бяха празни. Плесна веднъж с длани, после ги долепи една до друга. Очите му се затвориха и отначало той остана неподвижен, но скоро се затресе, сякаш се напрягаше под въздействието на някаква мощна сила. С голямо усилие, много бавно отдели ръцете си една от друга. Между тях се появи черна аморфна форма и неколцина от присъстващите потръпнаха. От нея се излъчваше необяснимото усещане и мирис на зло; на нещо отвратително, противно и страховито. Айла усети как косата на тила и настръхна и затаи дъх.
Колкото повече Мамут разтваряше ръцете си, толкова повече нарастваше формата. Откъм групата на насядалите хора се разнесе парливата миризма на страха. Всички седяха с изправени гърбове и изпънати напред вратове, припявайки със стенеща монотонност и напрежението в землянката беше почти непоносимо. Формата потъмня, разду се, загърчи се от някакъв свой живот, или по-скоро анти живот. Старият шаман се напрегна. Тялото му се тресеше от усилието. Айла съсредоточи вниманието си върху него, опасявайки се да не му се случи нещо.
Без предизвестие, тя изведнъж усети някаква притегателна сила. Нещо я теглеше към Мамут и тя неочаквано разбра, че се намира в него, в ума и зрението му. Сега ясно видя и осъзна опасността и изпита ужас. Той управляваше явления, за които нямаше думи, които не можеха да бъдат проумени. Мамут я беше въвлякъл и за да я предпази, и за да му помогне. Докато той управляваше страховитата сила, тя беше с него и сякаш онова, което ставаше, хем и беше познато, хем трябваше да бъде усвоено. Когато той започна отново да приближава ръцете си с усилие, формата се смали и тя видя, че той я натиква обратно там, откъдето се бе появила. В ушите и прозвуча силен гръм, когато ръцете му се събраха.
Страшното беше изчезнало. Мамут беше пропъдил злото и Айла разбра, че той бе потърсил помощта и на други духове, за да се пребори с него. Тя беше различила смътни животински форми, духове-пазители, Мамутът и Пещерният лъв, дори може би и Пещерната мечка, самата Урсуз. Сетне тя отново се озова в реалността, седнала на рогозката, загледана в стареца, който пак бе просто Мамут. Той беше физически изморен, но умствените му способности се бяха изострили от противоборството на волите. Айла сякаш също виждаше по-ясно и усети, че духовете-пазители все още не бяха ги лишили от присъствието си. Тя вече бе обучена достатъчно, за да разбере, че Мамут целеше да разчисти всякакви остатъчни зловредни влияния, които биха могли да застрашат нейната церемония. Те щяха да бъдат привлечени към извиканото от него зло и отстранени заедно с него.
Мамут даде знак за тишина. Секнаха и пеенето, и барабаните. Беше настъпил моментът Айла да започне церемонията на Клана с корена, но шаманът искаше да наблегне на помощта на бивака, когато отново дойде моментът да пеят. Където и да ги отведеше ритуалът с корена, напевът щеше да им покаже обратния път.