Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Моля ви за прошка, Айез Седай. Не знаех. Не можех да… — Още едно дълго, изпълнено с безнадеждност вдишване. — Каквото и наказание да постановите, ще го приемем покорно, разбира се, но умолявам ви, повярвайте ми, че…
— О, я ставай — прекъсна я нетърпеливо Елейн. Беше искала тази жена да я признае, също както Мерилил и всички останали, но от това унизително пълзене й прилошаваше. — Много добре ме чу. Стани и се изправи като хората. — Тя изчака, докато Реане се подчини, след което пристъпи и седна на стола й. От раболепие нямаше нужда, но не искаше да остават недоразумения кой все пак командва тук. — Все още ли отричаш, че знаеш нещо за Купата на ветровете, Реане?
— Айез Седай — отвърна Реане и разпери ръце, — никоя от нас никога не би използвала тер-ангреал. — Простодушно, като попаднала в града лисица. — Уверявам ви, никога не сме си позволявали ни най-малко да подражаваме в каквото и да било на Айез Седай. Ние сме само тези няколко приятелки, които виждате, и ни свързва само това, че някога ни е било позволено да пристъпим в Бялата Кула. Това е всичко.
— Сама тези няколко приятелки значи — сухо каза Елейн. — Плюс Гарения, разбира се. И Беравин, както и Дерис, и Ализе.
— Да — отвърна неохотно Реане. — И те.
Елейн много бавно поклати глава.
— Реане, Бялата Кула знае за вашето Родство. Кулата винаги га е знаела. — Една мургава жена с тайренска външност, въпреки че носеше синьо-бяло копринено елече със знака на гилдията на златарките, изпищя приглушено и притисна с две ръце устата си. Друга — висока салдейка с побеляла коса и с червения колан на кръста, се присви и с въздишка се срина на пада до жълтокосата жена.
Колкото до Реане, тя хвърли поглед към Сестрите за потвърждение — и го видя. Лицето на Мерилил беше по-скоро ледено, отколкото сурово, а Сарейта направи неволна гримаса. Вандийн и Кареане бяха присвили устни, а също и Аделиз, която оглеждаше жените покрай стените все едно, че виждаше някакъв непознат й досега вид насекоми. Разбира се, това, което видя Реане, бе твърде различно от това, което всъщност беше. Всички бяха приели решението на Елейн, но съвсем не им беше харесало, въпреки всичките им „Да, Елейн…“. Щяха да са тук още преди два часа, ако не беше твърде честото им „Но, Елейн…“. Понякога да бъдеш водач означаваше да си пастир.
Реане не припадна, но лицето й се сгърчи от страх и тя вдигна ръце.
— Решили сте да унищожите Родството? Защо сега, след толкова време? Какво сме сторили, че да се нахвърлите върху нас точна сега?
— Никой няма да ви унищожава — каза Елейн. — Кареане, след като никоя няма да се сети да помогне на онези двете, би ли се заела, ако обичаш? — Почервенели от срам, жените в стаята занаскачаха и преди Кареане да направи една стъпка, по две жени бяха коленичили до всяка от припадналите, надигнаха ги и заподнасяха шишенца с уханна сол под носовете им. — Амирлинския трон желае всяка жена, която може да прелива, да се свърже с Кулата — продължи Елейн. — Предложението е отворено за всяка от Родството, която пожелае да го приеме.
С потоци от Въздух да беше увила всяка от тези жени, нямаше да ги накара да замръзнат така. Здраво да беше затегнала тези потоци, очите им нямаше да се опулят толкова. Една от припадналите жени изведнъж ахна и се закашля, отблъсквайки шишенцето с ароматните соли, което бяха задържали твърде дълго под носа й. Последва порой от гласове.
— Най-сетне можем да станем Айез Седай?
— Те ще ни позволят да се учим?
— Те ще ни учат отново?
Порой болезнено възбудени гласове.
— Ще можем наистина да…
— Те всъщност ще ни позволят да…
— Ивара, Сумеко, всички, забравяте се! — викна Реане. — Говорите пред Айез Седай! Засрамете се! Вие говорите пред… Айез Седай! — И закри лицето си с длани и се разтрепери. Всички млъкнаха и сведоха погледи въпреки толкова набръчканите си лица и толкова побелелите си коси. Елейн не можеше да си помисли за нищо друго освен за група новачки, хванати от самата Наставница да се бият с възглавници след Последния гонг.
— Наистина ли ще ни се позволи да се върнем в Кулата? — промълви Реане колебливо.
Елейн кимна.
— Онези, които могат да се научат за Айез Седай, ще получат тази възможност, но място ще се намери за всички. За всяка жена, която може да прелива.
В очите на Реане блеснаха сълзи. Елейн не беше сигурна, но й се стори, че жената промълви „Мога да стана Зелена“. Едва се сдържа да не скочи и да я прегърне.
Никоя от останалите Айез Седай не показа никакви чувства, а Мерилил, определено най-сдържаната, каза: