Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Живях в Стария свят по времето, когато той биваше завземан от Императорския орден — късче по късче. Изучавал съм внимателно методите на Джаганг. Познавам търпението му. Той методично и последователно завладя целия Стар свят, въпреки че самата мисъл за това звучеше налудничаво. Пожертва години за преправянето на пътища, които по—късно щяха да се окажат полезни за осъществяването на плановете му. Този човек никога не се отказва от целите си. Вярно, има моменти, когато можеш да го принудиш да направи нещо, което си му наложил, но той бързо се окопитва и възстановява силата си. Прави го, защото е ръководен от висша цел.
Трябва да разберете нещо изключително важно за Джаганг. Може би най—важното, което успях да науча за него: той вярва с цялото си сърце и душа, че онова, което прави, е правилно. Той се главозамайва от победите и завоеванията си — това е стопроцентово. Но истинското му удоволствие е онова, което му носи убеждението за справедливост спрямо хората, които смята, за езичници. Той е убеден, че човечеството може да се развива — особено в морален план — единствено под управлението на Ордена.
— Това са пълни глупости — не се стърпя Калан.
— Може и така да е, но Джаганг твърдо вярва, че служи на каузата за великото добро на човечеството. И го вярва всеотдайно и непоклатимо. За него това е свещена истина.
— Значи за него убийствата, изнасилванията и робството са справедливи? — попита генерал Мейферг. — Е, този човек е напълно откачен.
— Той е отгледан от свещениците от Братството на Ордена. — Уорън вдигна ръка, за да привлече пълното им внимание: — Той вярва, че всичко, на което са го учили отците, е неподлежаща на съмнение истина. За него е важен не този, а другият свят, защото единствен той е облян във вечната Светлина на Създателя. Орденът вярва, че човек ще спечели наградата си в другия свят, като се жертва за ближния си тук, на този свят. Всички, които отказват Да прозрат истина в това твърдение, умират. — Значи — продължи генералът — той се счита за свято задължен да ни унищожи. И според разбиранията му това не е плячкосване и грабеж, а някаква странна форма на спасение на човечеството.
— Именно.
— Добре, достатъчно — прекъсна ги Калан. — А сега ми кажете как мислите, че ще постъпи този свят привърженик на справедливостта?
— Има основно две възможности — поне така ми се струва. Ако иска да завладее целия Нов свят и пороби човечеството под хомота на Ордена, трябва да превземе две основни точки — в противен случай успехът му би бил непълен. Едната е Ейдиндрил, понеже това е юмрукът на силата на Средната земя. Другата е Народният дворец в Д’Хара, на чието подчинение се намира цялата Д’Харанска земя. Паднат ли тези два обекта, всичко останало ще се срути. Той ще нападне и двете. Току—що направи своя избор към коя да тръгне най—напред. Императорският орден се насочва към Ейдиндрил, за да разцепи Средната земя. Защо иначе ще тръгва на север? Какъв по—добър начин да победиш врага от разделянето му на две? Едва след като завземе Ейдиндрил, ще се насочи към изолираната Д’Хара. Какъв по—сигурен начин да обезвериш врага от изтръгването на сърцето му. Не мислете, че ви убеждавам, че всичко е предопределено. Опитвам се да ви обясня начина, по който действа Орденът. Ричард отдавна го разбра. Като се има предвид, че нямаме реални шансове да спрем врага, ми се струва уместно да приемем истината такава, каквато е. Не мислите ли?
Погледът на Калан потъна в картата.
— Според мен дори в най—трудните моменти не бива да губим вяра в силите си. Не възнамерявам да предам Д’Харанската империя на Императорския орден. Трябва да концентрираме всичките си сили и да продължим да се борим.
— Майката Изповедник е права — каза Зед с властен глас. — През последната голяма война, в която съм участвал, всичко изглеждаше загубено. В крайна сметка победихме и изгонихме нашествениците обратно в родината им, откъдето бяха дошли.
Никой от Д’Харанските офицери не се обади. Нашественикът, за когото говореше Зед, бе именно Д’Хара.
— Но сега нещата са по—различни. Тогава ставаше въпрос за война, започната от зъл владетел. — Зед срещна погледите на генерал Мейферт, капитан Зимер и другите Д’Харански офицери. — В една армия винаги има добри и лоши хора. Ричард, като новият Господар Рал, даде възможност на тези добри хора да се проявят. Трябва да победим. Колкото и да е трудно да го повярваме, в Стария свят също има добри хора, които не биха искали да живеят под игото на Ордена, нито да участват във войни заради егоистичните щения на Джаганг. Нямаме друг избор — трябва да продължим да се борим.