20 години по-късно

— Проклето клатушкане! — каза Блезоа. — Чувствувам, че с мене ще стане същото, което изкарах, когато идвахме натука.

— И против морската болест — прибави Мускетон — имаме само ечемичен хляб и питие от хмел! Пфу!

— А де е вашата бутилчица, господин Мускетон? — попита Блезоа; той беше приготвил вече леглото си и сега със залитане се приближаваше до масата, край която седеше Мускетон и където успя да седне. — Де е вашата бутилчица? Изгубихте ли я?

— О, не — отговори Мускетон, — Пари я взе. Тия проклети шотландци все са жадни. А вие, Гримо — се обърна той към другаря си, който току-що се беше върнал от огледа с д’Артанян, — жаден ли сте?

— Като шотландец — лаконично отговори Гримо.

Той седна край Блезоа и Мускетон, извади бележник от джоба си и започна да прави сметките на господарите си, на които беше домакин.

— О-ох! — изпъшка Блезоа. — Повръща ми се!

— Ако ви се повръща — наставнически рече Мускетон, —

хапнете нещо.

— От това ли ме карате да хапна? — каза Блезоа с

жален вид, като показа презрително с пръст ечемичения

хляб и каната с бира.

— Блезоа — продължи Мускетон, — не забравяйте, че хлябът е истинската храна на французина, а и не винаги той я има. Попитайте Гримо.

— Да, но бирата — възрази Блезоа с бързина, която правеше чест на находчивостта му, — бирата също ли е истинското питие на французина?

— Колкото за това — каза Мускетон, уловен натясно, като не знаеше какво да отговори, — трябва да призная че не е и че бирата му е също тъй противна, както виното на англичанина.

— Как, господин Мустон — рече Блезоа, усъмнил се тоя път в дълбоките познания на Мускетон, към които изпитваше безгранично учудване в обикновените случаи на живота, как, господин Мустон, англичаните не обичат ли виното?

— Не могат да го търпят.

— Но аз съм виждал как го пият.

— За наказание. И ето ви доказателство — продължи Мускетон надуто: — един английски принц умрял веднъж, защото го поставили в бъчва с малвазия. Чух с ушите си да разказват това на господин абата д’Ербле.

— Простак! — каза Блезоа. — Ех, защо не съм на неговото място!

— Можеш да бъдеш — обади се Гримо, като подреждаше числата си.

— Как така мога? — запита Блезоа.

— Така — отговори Гримо, като пренесе четири наум в следващия ред.

— Мога ли? Обяснете си, господин Гримо.

Мускетон мълчеше, докато Блезоа разпитваше, но по израза на лицето му се виждаше, че мълчи не от равнодушие.

Гримо продължи смятането си и записа общия сбор.

— Порто — каза той тогава, като посочи с ръка първото отделение, което беше посетил с д’Артанян и капитана.

— Как! Тия бъчви, които видях през полуотворената врата?

— Порто — повтори Гримо и започна ново аритметично действие.

— Чувал съм, че портото е отлично испанско вино — обърна се отново Блезоа към Мускетон.