20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Безподобно е — каза Мускетон, като се облиза, — безподобно. В избата на господин барон дьо Брасьо има такова вино.
— А ако помолим тия англичани да ни продадат една бутилка? — предложи Блезоа.
— Да ни продадат! — каза Мускетон, в когото се пробудиха старите инстинкти към грабителство. — Ясно се вижда, млади човече, че още нямате опит в живота. Защо ще купуваме, когато можем да вземем и така?
— Да вземем — възрази Блезоа, — да пожелаваме благото на ближния! Това е забранено, струва ми се.
— Де е забранено? — попита Мускетон.
— В божите или черковните, заповеди, не помня вече кои. Но спомням си, че е казано: „Не пожелавай имота на ближния си, нито жена му“.
— Ето още един детински довод, господин Блезоа — с най-покровителствен тон каза Мускетон. — Да, детински, повтарям думата. Питам ви, де сте видели в писанието, че англичаните са наши ближни?
— Наистина никъде го няма това — отговори Блезоа, — или не си го спомням.
— Детински довод, повтарям го — продължи Мускетон. — Ако бяхте воювали десет години като Гримо и мене, драги ми Блезоа, щяхте да знаете да правите разлика между имота на ближния и имота на неприятеля. Ами един англичанин е неприятел, мисля, а това вино порто принадлежи на англичани. Значи то ни принадлежи, защото сме французи. Не знаете ли пословицата: „Каквото докачиш от неприятеля, все е добро“?
Тая реч, подкрепена от целия авторитет, който Мускетон черпеше от дългия си опит, смая Блезоа. Той наведе глава, сякаш да събере мислите си, но изведнъж вдигна чело като човек, въоръжен с необоримо доказателство, и каза
— А господарите ще се съгласят ли с вашето мнение, господин Мустон?
Мускетон се усмихна презрително:
— Значи трябва — каза той — да наруша съня на тия прочути господари, за да им кажа: „Господа, вашият слуга Мускетон е жаден, ще благоволите ли да му позволите да пие?“ Питам ви, какво го интересува господин дьо Брасьо дали съм жаден или не?
— Това вино е много скъпо — забеляза Блезоа, като поклати глава.
— Дори ако златото се пиеше, господин Блезоа, нашите господари пак нямаше да се лишат от това удоволствие. Знайте, че само господин барон дьо Брасьо е толкова богат, че може да изпие цяла бъчва порто, дори ако е принуден да плати по един пистол за всяка капка. Ето защо не виждам причина — продължи Мускетон, като все повече и повече се въодушевяваше от гордост — защо слугите трябва да се лишават от това, от което господарите не биха се лишили.
Мускетон стана, взе каната с бирата, изля я зад борда до последната капка и тръгна величествено към вратата, която водеше в съседното отделение.
— Аха, заключена! — каза той. — Тия проклети англичани са страшно недоверчиви!
— Заключена! — повтори Блезоа не по-малко разочаровано. — А, пусто да остане! Много жалко! А пък усещам как червата ми просто се обръщат.
Мускетон се обърна към Блезоа със съвсем жално лице, от което се виждаше, че споделя напълно разочарованието на добрия момък.
— Заключена! — повтори той.
— Но — реши се да опита Блезоа — аз чух, господин Мустон, как разказвахте, че веднъж, когато сте били млад, в Шантии, струва ми се, вие сте хранили вашия господар и себе си, като сте ловил яребици с примка, шарани с въдица и бутилки с ласо.
— Така е — отговори Мускетон, — това е самата истина и ето Гримо може да го потвърди. Но избата имаше отдушник и виното беше в бутилки. Не мога да хвърлям ласото през тая преграда, нито да изтеглям с връв бъчва с вино, която тежи може би сто килограма.
— Не, но можете да извадите дветри дъски от преградата и да пробиете със свредел дупка на една от бъчвите — забеляза Блезоа.
Мускетон облещи кръглите си очи и погледна Блезоа като човек, учуден, че вижда в друг човек качества, за които дори не е подозирал.
— Наистина това е възможно — отговори той. — Но отде да вземем длето, за да махнем дъските, и свредло, за да пробием бъчвата?
— От връзката с инструментите — каза Гримо, като правеше баланс на сметките си.
— А, да, от връзката с инструментите — рече Мускетон, — аз и не помислих за нея.
Действително Гримо беше не само домакин на групата, но и неин оръжейник; освен приходо-разходната книга той имаше връзка с инструменти. А тъй като Гримо беше крайно предвидлив човек, тая връзка, грижливо скрита в пътническата му чанта, съдържаше всички инструменти от първа необходимост.
Следователно в нея имаше свредел с достатъчни размери.
Мускетон го взе.
Колкото за длетото, не стана нужда да го търси много далеч: ножът, който висеше на пояса му, можеше да го замести успешно. Мускетон потърси място, където дъските не бяха прилепнали, което не бе трудно да се намери, и веднага се залови за работа.