20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
Блезоа го гледаше с възхищение, смесено с нетърпение, и от време на време се осмеляваше да прави умни и полезни забележки как да се извади гвоздей или да се натисне дъската с ножа.
След една минута Мускетон изкърти три дъски.
— Готово! — забеляза Блезоа.
Мускетон съвсем не приличаше на оная жаба в баснята, която си въобразявала, че е по-голяма, отколкото е всъщност. За нещастие той не можа да намали корема си, както беше успял да намали името си с една трета. Опита се да мине през отвора, но видя със съжаление, че трябва да извади най-малко още дветри дъски, за да може да се промъкне.
Той въздъхна и се залови отново за работа.
Но Гримо свърши сметките си, стана и с най-голям интерес към извършваната работа се приближи до двамата другари; видя как напразно Мускетон се мъчеше да достигне обетованата земя.
— Аз — каза той.
Тая единствена дума струваше цял сонет, който, както е известно, струва цяла поема. Мускетон се обърна.
— Какво, вие? — попита той.
— Да, аз ще мина.
— Наистина — съгласи се Мускетон, като погледна дългото и тънко тяло на приятеля си, — вие ще минете, и дори лесно.
— Вярно, той знае пълните бъчви — забеляза Блезоа, — тъй като ходи вече в избата с господин кавалера д’Артанян. Позволете на господин Гримо да мине, господин
Мустон.
— И аз ще мина също тъй добре като Гримо — слабо засегнат отговори Мускетон.
— Да, но ви трябва много повече време, а аз умирам от жажда. Усещам, че червата ми се обръщат все повече и повече.
— Тогава минете, Гримо — рече Мускетон и подаде каната от бирата и свредлото на тоя, който предприемаше експедицията вместо него.
— Изплакнете чашите — каза Гримо.
След това кимна приятелски на Мускетон, сякаш желаеше да се извини, че той завършва експедицията, тъй бляскаво започната от друг, пропълзя като змия през зеещия отвор и изчезна.
Блезоа изглеждаше възхитен, във възторг. От всичките подвизи, извършени в Англия от необикновените хора, на които те имаха честта да служат, тоя му се струваше безспорно най-чудният.
— Ще видите — рече тогава Мускетон, като гледаше Блезоа с превъзходство, което младежът не се и опита дори да оспори, — ще видите, Блезоа, как ние, старите войници, пием, когато сме жадни.
— Мантията — се обади Гримо от дъното на избата.
— Вярно — каза Мускетон.
— Какво желае? — попита Блезоа.
— Да запуши отвора с мантия.
— Защо?
— Ей че сте прост! — рече Мускетон. — А ако влезе някой?
— А, наистина! — извика Блезоа с все по-явно възхищение. — Но там нищо няма да види.
Гримо вижда винаги денем и нощем.
— отговори Мускетон.
— Щастливец! — каза Блезоа. — А аз без свещ не мога да направя две крачки, без да се блъсна в нещо.
— Защото не сте служили — отвърна Мускетон. — Иначе щяхте да се научите да намирате игла в пещ. Но тихо! Някой идва, струва ми се.
Мускетон подсвирна тихо в знак на тревога, както правеха слугите в дните на младостта си, седна край масата и махна на Блезоа да направи същото.
Блезоа се подчини.
Вратата се отвори. Показаха се двама души, завити с мантии.
— Охо! — каза единият от тях. — Единайсет и четвърт и още не сте легнали? Това е против правилника. След четвърт час всичко да се угаси и всички да хъркат.
Двамата мъже отидоха към вратата на отделението, в което се вмъкна Гримо, отключиха я, влязоха вътре и я затвориха след себе си.
— Ах — прошепна Блезоа разтреперан, — той е изгубен!
— Гримо е хитра лисица — промърмори Мускетон. Те зачакаха, наострили уши и спрели да дишат. Минаха десет минути; не се чу никакъв шум, който да
покаже, че Гримо е открит.
След това Мускетон и Блезоа видяха, че вратата се отвори отново; двамата мъже с мантии излязоха, заключиха вратата също тъй грижливо, както когато влязоха, и си отидоха, като повториха заповедта да се ляга и да се угасят светлините.
— Да се подчиним ли? — попита Блезоа. — Всичко това ми се струва много съмнително.
— Те казаха „след четвърт час“; имаме още пет минути — отговори Мускетон.
— Да предупредим ли господарите?
— Нека почакаме Гримо.
— Но ако са го убили?
— Гримо щеше да вика.
— Вие знаете, че той е почти ням.
— Тогава щяхме да чуем удара.
— Но ако не се завърне?
— Ето го.
Действително в същата минута Гримо махна мантията и промъкна през отвора бледото си лице; очите му; разширени от ужас, показваха малка зеница в широк бял кръг. Той държеше в ръка каната от бирата, пълна с някакво вещество, приближи я До светлината на пушещата лампа и изпусна само тоя къс звук: „О!“ с израз на такъв силен ужас, че Мускетон отстъпи уплашено, а Бледоа едва не припадна.