20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
След пет минути те се измъкнаха от тоя свят от кораби, които още по онова време задръстваха крайбрежието на Лондон, и Мордаунт видя малката, фелука, която като черна точка се клатушкаше на котвата на около осемстотин метра от Кучешкия остров.
Като се приближиха до „Светкавица“, Грослоу свирна по особен начин и веднага над борда се показа една човешка глава.
— Вие ли сте, капитане? — попита тоя човек.
— Да, хвърли стълбата.
Грослоу приближи лодката до самата фелука.
— Качвайте се! — каза той на другаря си.
Без да отговори, Мордаунт улови въжето и се покатери по него с ловкост и самоувереност, необичайни за неморяк; но жаждата за отмъщение заместваше у него навика и го правеше способен на всичко.
Както предвидя Грослоу, морякът, който караулеше на
„Светкавица“, сякаш не забеляза дори, че капитанът му се върна не сам.
Мордаунт и Грослоу се приближиха до капитанската каюта. Тя беше временна кабина, построена от дъски върху палубата.
Почетната каюта беше отстъпена от капитан Роджър на пътниците му.
— А те? … Де ще бъдат те? — попита Мордаунт.
— На другия край — отговори Грослоу.
— И няма какво да правят тук, нали?
— Абсолютно нищо.
— Чудесно! Ще се скрия у вас. Върнете се в Грийнуич и ги доведете. Имате ли лодка?
— Тая, с която дойдохме.
— Тя ми се видя лека и бърза.
— Истинска пирога.
— Привържете я към кърмата с конопено въже, сложете й гребла, за да плува след кораба и за да можем да отрежем само въжето, когато стане нужда. Снабдете я с ром и сухари. Ако случайно морето се развълнува, вашите хора ще бъдат много доволни, когато намерят с какво да се подкрепят.
— Всичко ще бъде направено, както казвате. Искате ли да посетите барутното помещение?
— Не, после, когато се завърнете. Искам сам да сложа фитила, за да бъда сигурен, че няма да гори дълго. Само крийте добре лицето си, за да не ви познаят.
— О, бъдете спокоен!
— Вървете, ето че в Грийнуич бие десет часът. Действително десетте удара на една камбана долетяха
печално по въздуха, под огромните облаци, които се носеха по небето като безшумни вълни
Грослоу хлопна вратата, която Мордаунт затвори отвътре, заповяда на караулещия моряк да пази най-внимателно и се спусна в лодката. Тя се понесе бързо: вълните се запениха под греблата.
Духаше студен вятър и на пристанището нямаше никой, когато Грослоу пристигна в Грийнуич; много лодки бяха тръгнали, възползувайки се от прилива. Точно когато слизаше на брега, Грослоу чу конски тропот по пътя, настлан с обли камъни.
— Охо! — каза той. — Мордаунт беше прав, като ме караше да бързам. Нямало е време за губене. Ето ги.
Действително това бяха нашите приятели или по-скоро авангардът им, който се състоеше от д’Артанян и Атос. Щом пристигнаха до мястото, където стоеше Грослоу, те се спряха, сякаш се досетиха, че именно с него ще имат работа. Атос слезе от коня, спокойно извади кърпичка с четири възела на ъглите и я размаха, докато д’Артанян, предпазлив както винаги, остана полунаведен на коня си с ръка в кобура на пистолета.
В началото Грослоу не знаеше дали това са очакваните от него хора и се скри зад един от тия железни колове, забити в земята, които служат за връзване на корабните въжета; но като видя условния знак, той стана и тръгна право към благородниците. Беше добре завит с ямурлука си и не можеше да се види лицето му. Но нощта беше тъй тъмна, че тая предпазна мярка ставаше излишна.
Все пак проницателният поглед на Атос откри веднага, въпреки мрака, че това не беше Роджър.
— Какво искате? — запита той Грослоу, като направи крачка назад.
— Искам да ви кажа, милорде — отговори Грослоу с ирландски изговор, — че вие търсите капитан Роджър, но го търсите напразно.
— Защо? — попита Атос.
— Защото тая сутрин той падна от една мачта и си счупи крака. Но аз съм негов братовчед; той ми разказа цялата работа и ми поръча да срещна вместо него и да заведа, където пожелаят, благородниците, които ми покажат кърпичка с възли на четирите ъгли като тая, която държите в ръка, и като тая в джоба ми.
И с тия думи Грослоу извади от джоба си кърпичката, която беше показал вече на Мордаунт.
— Това ли е всичко? — попита Атос.
— Съвсем не, милорде; обещани са още седемдесет и пет ливри, ако ви закарам здрави и читави в Булон или в друго място на Франция, което ми посочите.
— Какво ще кажете за това, д’Артанян? — попита Атос
на френски.
— Какво казва, най-напред? — отговори гасконецът.
— А, наистина — рече Атос, — забравих, че не разбирате английски.
И предаде на д’Артанян разговора си с капитана.