20 години по-късно

Арамис се събуди. Д’Артанян повтори казаното, като му стисна ръката. Арамис се подчини.

— Атос спи от лявата ви страна — рече той. — Направете с него същото, каквото направих с вас.

Арамис събуди лесно Атос, който спеше леко като всички слабонервни хора. Много по-мъчно беше да се събуди Портос. Той се готвеше да разпитва за причините на това нарушаване на съня му, което му се стори крайно неприятно, но вместо обяснения д’Артанян му затисна устата с ръка.

След това нашият гасконец прегърна приятелите си и сближи главите им така, че образуваха най-тесен кръг.

— Приятели — зашепна той, — трябва да напуснем веднага тая фелука или всички сме загинали.

— Хайде де! — каза Атос. — Пак ли?

— Знаете ли кой е капитан на фелуката?

— Не.

— Капитан Грослоу.

Потреперването на тримата приятели показа на д’Артанян, че думите му започваха да правят известно впечатление на приятелите му.

— Грослоу! — повтори Арамис. — Дявол да го вземе!

— Кой е тоя Грослоу? — попита Портос. — Не го помня.

— Тоя, който счупи главата на брата на Пари и сега се готви да счупи нашите.

— Охо!

— А знаете ли кой е помощникът му?

— Помощникът му? И таз добра? — възрази Атос. — На една фелука, екипажът на която се състои от четири души, няма помощник.

— Да, но господин Грослоу не прилича на другите капитани; той си има помощник и тоя помощник е господин Мордаунт.

Тоя път мускетарите не само потрепераха, но едва не извикаха. Тия непобедими хора се подчиниха на тайнственото и гибелно влияние, което това име упражняваше върху тях, и се ужасиха, като го чуха.

— Какво да правим? — попита Атос.

— Да завладеем фелуката — предложи Арамис.

— И да го убием — допълни Портос.

— Фелуката е минирана — каза д’Артанян. — Тия бъчви, които мислех, че съдържат порто, са пълни с барут. Когато види, че е открит, Мордаунт ще вдигне всичко във въздуха, приятели и неприятели … А бога ми, той е толкова неприятен човек, че нямам никакво желание да ида заедно с него нито в рая, нито в ада.

— Значи имате някакъв план? — попита Атос.

— Да.

— Какъв?

— Имате ли доверие в мене?

— Заповядайте — отговориха заедно тримата мускетари.

— Тогава елате.

Д’Артанян се приближи до един прозорец, нисък като отвор за изтичане на водата, но достатъчен, за да се провре човек, отвори го тихо и каза:

— Ето пътя.

— Дявол да го вземе! — рече Арамис. — Много е студено, мили приятелю!

— Останете тук, ако искате, но предупреждавам ви, че след малко тук ще бъде много горещо.

— Но ние не можем да доплуваме до брега.

— Отзад върви лодка, вързана с въже, ние ще стигнем до нея и ще отрежем въжето. Това е всичко. Хайде, господа!

— Една минута — каза Атос. — А слугите ни?

— Ние сме тук — се обадиха Мускетон и Блезоа, които Гримо беше довел, за да съсредоточи всички сили в каютата, и които бяха влезли незабелязано през люка, който се намираше почти до вратата.

Все пак тримата приятели останаха неподвижни пред страшната гледка, която им показа д’Артанян, вдигайки капака, и която виждаха през тоя тесен отвор.