20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Не само си признавам, но се и хваля с това. Не съм носорог като вас. Ей, какво е това?
— „Светкавица“ — отговори шкиперът.
— Значи пристигнахме? — попита Атос на английски.
— Пристигаме — отвърна капитанът. Действително след три удара с греблата се намериха
при фелуката.
Морякът чакаше, стълбата беше готова; той позна лодката.
Атос се качи с ловкостта на истински моряк; Арамис — с Дългогодишния навик към въжени стълби и към други Повече или по-малко сполучливи изобретения, които съществуват за преминаване на забранени пространства.
д’Артанян — като ловец на различни диви кози; Портос — с помощта на силата си, която заместваше всички други способности у него.
Със слугите тая операция беше по-мъчна. Съвсем не за Гримо, тънък и дълъг като котка, който намираше винаги начин да се промъкне навсякъде, но за Мускетон и за Блезоа: моряците бяха принудени да ги повдигнат на ръце, след което Портос ги улови за яката на дрехата и ги постави право на палубата.
Капитанът заведе пътниците си до каютата, предназначена за тях; тя се състоеше от една стая, в която трябваше да живеят заедно; след това той поиска да се отдалечи под предлог, че трябва да даде някои заповеди.
— Една минута — каза д’Артанян. — Колко души имате на борда, капитане?
— Не разбирам — отговори запитаният на английски.
— Попитайте го на езика му, Атос. Атос повтори въпроса на английски.
— Трима — отговори Грослоу, — без да броя себе си, разбира се.
Д’Артанян разбра отговора, защото капитанът показа три пръста.
— О, трима — каза д’Артанян, — започвам да се успокоявам. Няма значение, докато се нареждате, аз ще обиколя фелуката.
— А аз ще се заема с вечерята — обади се Портос.
— Това е хубаво и великодушно намерение, Портос, приведете го в изпълнение. А вие, Атос, дайте ми Гримо, който в компанията на приятеля си Пари се научи да дърдори малко английски; той ще ми служи за преводач.
— Идете, Гримо — заповяда Атос.
На палубата се намираше един фенер. Д’Артанян го повдигна с едната ръка, взе пистолет в другата и каза на шкипера:
— Come1.
Тая дума и Goddam2 беше всичко, което можа да запомни от английския език.
——
1 Come (анг.) — Елате.
2 Goddam (анг.) — Дявол да го вземе.
Д’Артанян слезе през люка на долната палуба.
Тя беше разделена на три отделения: това, в което слезе д’Артанян, се простираше от третата мачта до края на кърмата и се намираше следователно под пода на стаята, в която Атос, Портос и Арамис се готвеха да прекарат нощта; второто заемаше средната част на кораба и беше предназначено за слугите; третото се намираше под носовата част, тоест под кабината, стъкмена набързо от капитана, в която Мордаунт се скри.
Д’Артанян слезе по стълбата, протегнал напред ръката си с фенера, и каза:
— Охо, колко бъчви! Също като в пещерата на Али Баба.
Приказките „Хиляда и една нощ“ току-що бяха преведени за първи път и бяха много на мода по това време.
— Какво казвате? — попита капитанът на английски. Д’Артанян го разбра по интонацията на гласа.
— Искам да зная какво има в тия бъчви — рече д’Артанян и постави фенера си на едно от буретата.
Шкиперът направи движение да се изкачи назад по стълбата, но се удържа и отговори:
— Порто.
— А, вино порто? — каза д’Артанян. — Чудесно, значи няма да умрем от жажда.
След това се обърна към Грослоу, който си триеше едрите капки пот по челото, и попита:
— И пълни ли са? Гримо преведе въпроса.
— Някой са пълни, а някои са празни — отговори Грослоу с глас, който въпреки усилията му издаваше неговото безпокойство.
Д’Артанян почука с пръст по бъчвите и разбра, че пет от тях са пълни, а другите празни; след това, за най-голям ужас на англичанина, вмъкна фенера си между бъчвите, видя, че там няма нищо, и каза:
— Хайде, можем да вървим нататък!
Той се приближи до вратата, която водеше във второто отделение.
— Чакайте — рече останалият назад англичанин, все още обзет от току-що описаното вълнение, — чакайте, ключът на тая врата е у мене.
Той мина бързо пред д’Артанян и Гримо и с разтреперана ръка мушна ключа в ключалката. Те влязоха във второто отделение, където Мускетон и Блезоа се готвеха да вечерят.
Тук очевидно нямаше какво да се търси и гледа: виждаха се всички ъгли и кътчета при светлината на лампата, която осветяваше достойните другари.
Преминаха в третото отделение.
Тук беше помещението на моряците.
Цялата мобилировка се състоеше от три-четири хамака, закачени на тавана, една маса, поддържана с въжета от всяка страна, и две гнили и изкривени пейки. Д’Артанян повдигна дветри стари платна, които висяха на стените, не видя нищо подозрително и се изкачи на горната палуба.