Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
— Аз пък не знаех, че момичетата се крадат. Те да не са… бучки захар.
— Джени е точно това — каза Грег замечтано, — бучка захар.
Ралф видя, че Грег е малко пиян.
— Тази вечер Боб каза, че момичето не го интересувало.
— Какво?
— Чух го да казва, че въпросът не е в момичето. Това, което иска, е да намери теб.
— Разбира се, че иска да ме намери. Но Джени го интересува, и то как! Може би няма смелостта да го признае. Може би не е хлътнал по Джени толкова, колкото тя по него, но не може да се каже, че не го интересува. Вижда се с нея три или четири пъти седмично. Съвсем сигурно е, че спи с нея. Вероятно и Джени го иска. — Направи жест, сякаш щеше да хвърли чашата о стената, след това я допи.
Ралф стана.
— Защо не се върнеш утре? Кажи на шефа и на хазяйката си, изобщо на когото трябва, че си отишъл да се поразсееш в Ню Йорк. Убеден съм, че ще постигнеш много повече, ако си до нея, отколкото тук, в тази дупка.
Тъмните очи на Грег блеснаха.
— Няма да мръдна, докато не видя резултата от писмата на приятелите ми. Те ще се обадят и на Джени. Ще й кажат какво представлява Форестър. Тя трябва да го знае. Полицията трябва да го знае. Освен това я е прелъстил, мръсник такъв.
— А ти какво направи с нея?
— Поне не съм мръсник! — Грег се обърна с гръб към Ралф.
— Искаш да кажеш, че в Пенсилвания имаш приятели, които знаят къде се намираш?
Грег отново се обърна към него и ръцете му се олюляха като тежест на махало.
— Вземам си обратно думите за приятелите. Не, не знаят. Не са те, които пишат писмата. Те мислят, че съм умрял. Аз написах едно писмо. До шефа на Форестър.
Телефонът звънна.
— Няма ме — каза Ралф — и не съм идвал тук.
Грег му се усмихна разбиращо и вдигна слушалката.
— Здравей — каза Грег. — Не, не е.
На бюрото лежеше програмата на едно кино на Четиридесет и втора улица. Ралф хвърли поглед към нея: „Сексуалните удоволствия на пигмеите“… „Дом на удоволствията за гимназисти“.
— Да — каза Грег по-меко. — Спомних си. Не се притеснявай за нищо… Не… Може, да… Да… Довиждане. — Затвори. Ралф стоеше срещу него с ръка на бравата и го гледаше. Грег отмести поглед от очите му.
— Смятам, че трябва да напуснеш Ню Йорк най-късно утре. Върни се в Лангли или там, където живееш.
— Хъмбърт Корнърс, където живее и Джени. Онзи живее в Лангли.
— Просто напусни града, Грег.
— Така ли? — усмихна се Грег. — Защо?
— Първо, защото Боб положително ще сигнализира на полицията да провери хотелите в Ню Йорк. Той знае много добре, че си тук и че Ники е замесена.
Грег сви рамене.
— Добре, ще се преместя другаде.
— А кой ще ти плаща сметките?
— Слушай, Ралф, Ники ми дава само пари на заем. Аз имам мангизи в банката, само че в момента няма как да подпиша чек.
— Ако не се махнеш до утре, ще кажа на полицията, че си тук — каза Ралф.
— А защо не сега?
— Искам да имам колкото може по-малко вземане-даване с теб. — Гласът на Ралф изведнъж потрепери от гняв. — Но мога да им кажа още тази вечер.
— Само да посмееш… — Грег пристъпи към него.
Ралф не се помръдна.
— Какво ще стане? — Ралф отвори вратата и излезе. Затръшна я зад гърба си. Отиде до асансьора и натисна копчето, погледна вратата на Грег, която продължаваше да бъде затворена, после пак се обърна към асансьора. Очите му премигваха бавно, но дишането му бе тежко, сякаш се беше бил с някого. Ники си играеше с Грег и Ралф съзнаваше, че смелостта, която бе проявил, идваше от ревност. Подозираше Ники, а да подозираш нея, бе все едно да си сигурен. Случило се е някоя сутрин или следобед, докато той е бил на работа. Или ако не се е случило, щеше да се случи. Грег щеше да бъде още една, макар и жалка, победа за Ники. Още един дребен начин да му „покаже“, като му изневери на четвъртия месец след сватбата с един посредствен младеж. Още един начин да обвърже Грег, както бе обвързала или се опитваше да обвърже безброй нищожества, пияници и мошеници, които се въртяха в къщата им — ласкаеше ги, правеше им дребни услуги, оказваше им пищно гостоприемство и понякога споделяше леглата им.
Щом излезе на улицата обаче и тръгна на север, за да се поуспокои, преди да вземе такси, Ралф разбра, че нито тази вечер, нито дори утре ще се обади на полицията. Беше изплашил Грег достатъчно, помисли си той. Грег ще напусне града утре, а може би още тази вечер. Глупавата игра ще продължи във Филаделфия или някъде другаде, но поне няма да е под носа му.