Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

Ралф се изкъпа, легна си и половин час разглежда съсредоточено диплянките, възхваляващи продукцията на една компания за безалкохолни напитки, за която агенцията му трябваше да организира шестмесечна рекламна кампания. Агенцията беше изготвила подробна програма за кампанията, но компанията не остана доволна. Сега Ралф трябваше да прегледа материалите, да реши кое може да стане по-хубаво и около каква нова идея може да се организира. Идваха му наум само отвратителни игрословици. Беше му дошло до гуша от игрословици. Десетата му цигара отдавна беше загаснала. Остави диплянките на пода заедно с програмата и изгаси лампата.

Събуди го хлопването на външната врата. Ралф премигна и погледна циферблата на електронния часовник — 2:17.

Ники отвори вратата на спалнята и каза:

— Здравей! — като се подпираше на дръжката. — Как си?

Ралф веднага разбра, че не е пияна. Държеше се малко смутено и може би виновно.

— Благодаря, добре. Хубаво ли прекара?

— Грег напуска Ню Йорк още тази нощ. Надявам се, че си доволен — каза тя, обърна се и небрежно смъкна палтото си.

Лампата в хола хвърляше бледи и потискащи отблясъци в спалнята. Ралф погледна издутината, която палците му образуваха под бледожълтото вълнено одеяло.

— Къде отива? — попита той.

Ники свали белия си мохерен пуловер, изтръска го и го сложи на гърба на един стол. Никога не носеше сутиени и не изпитваше свян — нито истински, нито фалшив. Застана срещу Ралф с ръце на кръста.

— Не каза.

— Да се надяваме, че ще се върне в Хъмбърт Корнърс — нали там живее?

— А, не, няма да бъде Хъмбърт Корнърс.

Разкопча сандалите си и ги хвърли, след това отиде до гардероба и свали ципа на панталона си.

— На теб какво ти влиза в работата, Ралфи? Защо е трябвало да му казваш, че ще се обадиш на полицията, след като знаеш, че няма да го направиш? Откога стана толкова праведен? — Сложи панталона си в гардероба и закачалките издрънчаха.

Ралф не каза нищо. Спомни си, че го бяха предупредили преди да се ожени за Ники: „Тя си избира мъже, с които смята, че може да прави каквото си поиска.“

— Да не си му дала чекове?

— Не, само пари в брой, миличък, и съм съвсем сигурна, че ще ми ги върне.

Чу как Ники пусна водата в банята. По една или друг причина вечерта явно е била успешна за нея. Личеше си доброто й настроение. Грег щеше да продължи играта си, тя го беше подкрепила морално, несъмнено го бе успокоила, че не трябва да се притеснява от Ралф. Грег щеше да отиде другаде, под друго име. „Какво толкова ти е направил Робърт Форестър?“ — искаше му се да я попита, когато тя приближи до леглото по пижама, но знаеше какъв отговор ще получи: „То си е моя работа, скъпи“, или още по-насмешливото: „Аз ще си играя моите игри, а ти си играй твоите“. Настръхна, когато тя се строполи по корем до него. Имаше чувството, че ще му каже още нещо. Но след по-малко минута чу равномерното и тихо дишане, което означаваше, че е заспала дълбоко.