Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
— Обажда се Ралф Юрген. Искам да се видим тази вечер.
— Тази вечер? Случило ли се е нещо?
— Н-не. Ще си бъдеш ли в хотела?
— Смятах да се поразходя или да отида на кино по-късно.
— Няма значение. Искам да се видим. — Ралф беше леко пийнал, беше и ядосан, иначе едва ли би говорил толкова твърдо, но тонът му даде резултат. Грег обеща, че ще го чака.
Ралф взе такси. „Съсекс Армс“ беше третокласен хотел близо до Четвърто Авеню. Във фоайето не беше много чисто и обстановката бе толкова мизерна, та човек не би могъл и да допусне, че някога хотелът може би е виждал и по-добри дни и е познавал и по-изискана клиентела. Интересно какво е накарало Уинкуп да отседне в такъв хотел — помисли си Ралф, — може би отчасти защото в по-скъп би привлякъл повече внимание, но може би най-вече за да изпита смирение, да признае пред себе си, че върши нещо нечестно, а може би дори и за да се накаже. Нямаше съмнение, че Ники би платила сметката му във всеки хотел. Грег, разбира се, си бе свършил парите. Ралф се изкачи с асансьора до четвъртия етаж. Дори и момчето в асансьора беше с изтъркана униформа. Ралф Юрген бе израснал в бедно семейство. Всяка следа от бедност шокираше чувствителността му, влизаше в конфликт с естетическия му усет, дори с етичните му принципи. Бедността беше грозна, трагична и ненужна.
Грег беше по риза, разкопчана жилетка и по чорапи.
— Е, какво има? — попита той, когато затвори вратата, но зададе въпроса си учтиво и с усмивка:
Ралф се съблече и седна на един стол, като продължаваше да държи палтото си в ръка.
— Боб Форестър беше тази вечер в Ню Йорк. Дойде, за да говори с Ники.
— Ники току-що ми се обади — каза Грег с лека усмивка.
— Да, така си и помислих — каза Ралф. — Грег, защо не престанеш с всичко това? Създаде достатъчно неприятности на Боб. Какво още искаш?
— Джени — отвърна Грег.
— Хм. Разбира се. — Ралф погледна стиснатите си пръсти. Пушеше му се, но лекарите му бяха забранили да пуши повече от десет цигари на ден. Пазеше си десетата цигара за по-късно, преди да заспи.
— За да спечелиш едно момиче, трябва да общуваш с него. А като труп няма да можеш да общуваш.
— Ще го съсипя онзи — каза Грег и хвърли кибритената клечка към металното кошче за боклук. — Вече ви го казах и мога да го направя. Ще видите. Искам да се махне от града. От щата. Преди това ще го уволнят. Имам приятели, които пишат на шефа му.
— Какво пишат на шефа му?
— Че е психопат. Ники го знае. И вие също. Опитал се е да застреля Ники. Вие го знаете.
— Знам за пушката. И двете версии. Научих версията на Боб от един негов приятел — Питър Камбъл. Ники казва, че онази вечер съм искал да я ударя със запалката. Не е вярно. Вярно е, че се карахме и аз взех запалката, за да си запаля цигарата. Тя твърди, че съм искал да я убия с нея. — Ралф се изсмя и кръстоса крака. — Вярваш ли го?
Грег се приближи до Ралф и дръпна силно от цигарата си.
— А вие защо вярвате на приятеля на Форестър, който е чул историята само от него? Какво ще кажете например за шумовете около къщата? Как мислите, че Форестър се е запознал с Джени? Нито тя, нито той могат да ми кажат как са се запознали.
Ралф повдигна вежди. Не знаеше какво да вярва за шумовете, а и в случая това му се струваше без значение. Ралф забеляза половин бутилка уиски върху очуканата кафява тоалетка.
— Ще пийнете ли? — предложи Грег.
— Благодаря, не искам. Грег, дойдох тук, за да ти кажа нещо. Достатъчно си поигра. Това, което правиш, е нечестно и непочтено, да не говорим, че е безсмислено.
— Безсмислено? Вие ли ще ме учите кое е почтено и кое не? Цялата рекламна индустрия не е ли непочтена? Станете вие почтен.
— Да се върнем на въпроса. Съветвам те да престанеш да си играеш.
— Плашите ли ме? — попита Грег. — Захванал съм се с нещо и ще го доведа докрай.
— И мислиш, че щом Боб изчезне, момичето ще дойде при теб ей така. Вижда ми се глупаво.
— Тя ме обича, знам го. Сега просто се е увлякла по него. Аз съм първият, с когото е била, първият, с когото е спала — каза Грег и се чукна с палец по гърдите.
От наивността на забележката Ралф почти се усмихна. Но в нея имаше и гордост, която беше опасна. Глупавите юмруци, които висяха от дългите отпуснати ръце на Грег, сякаш едва се сдържаха да не ударят нещо.
— Какво каза Ники тази вечер?
— Тя е с мен — отговори Грег и взе бутилката с уиски. Сипа си малко в чашата, отиде зад паравана в ъгъла на стаята и пусна чешмата. — Спомена, че според нея започвате да съчувствувате на Форестър — каза Грег, като се върна. — Господи! Не знаех, че трябва да защитаваме хора, които крадат чужди момичета.