Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Татко винаги е говорил за максимални печалби, но когато работи, поема и големи рискове. Имаше и провали, които бяха много мъчителни. — Гласът й се сниши, когато осъзна, че всъщност критикува баща си. — Но той е склонен да помни добрите времена и бързо да забравя лошите.
— Мисля, че имам друго отношение към нещата — каза Ру. — Най-малкото твърде дълго помня лошото.
После осъзна нещо за себе си.
— Право да си кажа, не съм имал и много късмет. — Тя не каза нищо и той смени темата. — Значи одобряваш договора с двореца, така ли?
— Да — отвърна тя и отново затвори уста.
Като се опитваше да я разговори на всяка цена, Ру попита:
— И какво му е доброто?
Тя се усмихна; за пръв път, откакто я бе срещнал, Ру я виждаше истински развеселена. Учуден видя, че има трапчинки. И откри, че когато е усмихната, не е толкова обикновена на вид.
Внезапно усети, че се изчервява, и попита:
— Нещо смешно ли казах?
— Да. — Тя сведе поглед. — Не си ми казал нищо за договора, така че как бих могла да разбера дали е добър?
Ру се засмя. Очевидно бе научила само основните неща по този контракт и тъй като беше споделил съвсем малко с Хелмут, Карли сигурно знаеше още по-малко.
— Ами става дума за… — започна той.
Потънаха в разговора и Ру с учудване откри, че Карли знае много за работата на баща си. Нещо повече — тя можеше да разсъждава добре за търговията; задаваше въпроси в ключови моменти и откриваше слабости там, където Ру не беше и предполагал.
Ру отвори бутилка вино и пийнаха по чашка. Досега не беше забелязвал Карли да пие и се обвини, че всъщност никога не й е обръщал достатъчно внимание. През седмиците, когато се бе опитвал да я ухажва, по-скоро искаше да я впечатли със себе си, а не да я опознае.
По едно време забеляза, че тя става, за да намали пламъка на една лампа, и чу, че някъде кукурига петел. Погледна изсветляващото небе навън и каза:
— Богове! Приказвали сме цяла нощ.
— На мен ми хареса — засмя се Карли и се изчерви.
— Кълна се в Сунг, и на мен ми хареса. От много време не бях говорил така с някого за… — Той спря. Тя го гледаше и се усмихваше.
Обзет от внезапен порив, той я целуна. И веднага се дръпна, защото реши, че е престъпил границите на позволеното.
Но тя не се възпротиви.
— Ами… — каза Ру смутено. — Ще ти се обадя утре — тоест довечера, ако нямаш нищо против. Може да излезем. Ако ти е приятно, разбира се.
Тя сведе очи, очевидно притеснена.
— Да, бих искала.
Той тръгна към вратата, без да сваля поглед от нея. После каза:
— И ще си поговорим пак.
— Да, много бих искала — отвърна тя и стана да го изпрати до вратата.
Ру почти избяга, толкова беше притеснен. Навън спря и си избърса челото. Беше топъл, и челото му беше направо горещо. Какво му ставаше? Реши, че трябва да обмисли по-внимателно действията си за спечелване на дъщерята на Хелмут Гриндъл.
Шест каруци изтрополиха през портата и стражът махна на Ру да спре. Войникът носеше обикновена наметка с емблемата на принца на Крондор — жълтия силует на орел, издигащ се над планински връх, обграден в кръг от тъмносиньо. Единствената промяна, която Ру забеляза, бе, че сивата тъкан на наметката върху бронята сега е в царско червено и жълто. За пръв път, доколкото помнеше, принц от Короната, наследник на трона на Кралството, управляваше Западната област.
Ру се мъчеше да си припомни какво означава това; общо взето знаеше, че принцът трябва да управлява Крондор, докато не наследи трона, но години наред бе управлявал Арута, бащата на краля, а той не беше наследник на короната. Ру си помисли, че може да пита някого по този въпрос.
— По каква работа? — попита стражът.
— Доставки за сержант дьо Лунвил. — Това беше всичко, което трябваше да каже.
При споменаването на това име Джедоу Шати изникна сякаш от нищото — бе стоял в сянката до караулката на стража. Носеше черната куртка на специалните сили на Калис, само с един пурпурен орел, бродиран малко над сърцето.
— Пусни ги — каза той с басовия си глас и се ухили на Ру. — Ще свикнат с лицето ти, Ейвъри.
— Ако са свикнали с твоето, с моето ще им е съвсем лесно — ухили му се младежът.
— Да де, ти всъщност си голям красавец! — засмя се Джедоу.
Ру погледна ръкава на униформата на стария си съратник.
— Имаш трета нашивка! Станал си сержант!
— Да. Ерик също. — Широката усмивка на Джедоу, като че ли стана още по-голяма.
— А дьо Лунвил? — попита Ру, докато портите се разтваряха.
— Все още е наш началник и учител — каза Джедоу. — Но сега се води старши сержант.