Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Синко, това са войниците от островите Вакалвак! Те ни настигат и след малко ще ни уловят! Удари с жезъла по земята!
Така и направил Хасан, земята се разцепила, излезли седемте царе, поздравили го, а Хасан им казал:
— Бъдете добри, джинове и ифрити! Сега е ваш ред!
— Вие се качете на планината! — посъветвали го те. — Оставете ни! Ние знаем, че правото е на ваша страна, а те са на грешен път! Аллах ще ни дари с победа!
Хасан, жена му, старицата и децата слезли от конете и се заизкачвали по склона на планината. Точно тогава се появила царица Нур ал-Худа. Войниците й били разделени на ляво и дясно крило, всяко подредено дружина по дружина. Срещнали се с войската на джиновете, сблъскали се като черни облаци, лумнал огън от устата на джиновете и осветили искри нощната тъма, скачали напред юнаци, бягали страхливци и глупаци, огньове разрязвали телата като с нож, докато не паднала тъмната нощ. Двете дружини се разделили, от конете си се спешили, шатри опънали, огньове пред тях разпалили. Седмината царе отишли при Хасан, той им благодарил, пожелал им победа и ги запитал как се бият войниците на царицата.
— Те ще издържат срещу нас не повече от три дни! — отговорили те. — Днес ние бяхме по-силни, пленихме около две хиляди и избихме безброй!
Сбогували се, всеки отишъл при войската си, за да ги пазят през нощта и да поддържат огньовете. Дошло утрото, изгряла зората, разпръснала се тъмнината, метнали се конници върху жребците клети, заплели се кървавите остриета, копия мушели всичко живо, коне падали и ставали игриво, сякаш морски вълни една с друга се блъскали, сякаш огньове огромни искри пръскали. Били се, що се били, докато царете победили, пиките на враговете се строшили, силите им се изхабили, краката им се подкосили, избягали сред купища прах и поражението тичало след тях, всеки на бягство го ударил и гледал другия да превари. Повечето били избити, царица Нур ал-Худа била пленена заедно със свитата й и с всички царски първенци. На разсъмване седмината царе дошли при Хасан, сложили пред него мраморно кресло, обсипано с бисери и скъпоценни камъни, до него — друго кресло за жена му Манар ас-Сана — то било от слонова кост, инкрустирано със злато. Изправили пленените пред Хасан.
— Твоето наказание — викнала старицата, — проклета царице, е да нахраниш с месата си кучета и да те влачат за опашките на диви коне! Как можа да направиш такова нещо със сестра си, проклетнице? Та тя бе омъжена по закон, според правилата, определени от Аллах и неговия пратеник! В исляма няма безбрачие, бракът е един от заветите на пророците, мир на тях!
Но когато царкиня Манар ас-Сана видял сестра си вързана и окована, станало й мъчно за нея, а пленената царица запитала:
— Сестро, кой е този, който ни победи и плени в собствената ни страна?
— Това е моят съпруг Хасан! — отговорила Манар ас-Сана.
— Той извърши нещо огромно! — рекла Нур ал-Худа. — Едно човешко същество на име Хасан ни покори и възстанови справедливостта на Аллах по цялото ни царство! Той победи нас, но е покорил и царете на джиновете!
— Аллах му дари победа над вас!
Нур ал-Худа замолила сестра си да поиска от Хасан да се смили над нея и хората й и тя му рекла:
— Какво искаш да правиш със сестра ми? Ето, ти я победи, но тя на тебе зло не ти е правила и можеш да й простиш!
— А не е ли достатъчна горчивата мъка, която ти причини на тебе? — запитал Хасан.
— Тя имаше право за цялото зло, което ми причини! — рекла жена му. — Ти огорчи сърцето на баща ми, който ме загуби! А как ли ще се чувства, ако изгуби и сестра ми?
— Прави това, което искаш! — съгласил се с нея Хасан.
Манар ас-Сана наредила да освободят всички пленници. Царица Нур ал-Худа пристъпила към сестра си Манар ас-Сана, двете се прегърнали, разплакали се и дълго стояли така.
— Сестро, прости ми за това, което ти сторих! — помолила царицата.
— Така ми е било писано, сестро! — отвърнала сестра й.
После Манар ас-Сана помирила сестра си със старицата Дауахи. Всички останали доволни. Хасан пуснал войниците, които служели на жезъла. Манар ас-Сана разказала на сестра си всичко, което й се било случило с мъжа й Хасан и колко бил изстрадал той заради нея, като добавила: