Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Авиенда затича колкото й сили държат и завика: „Тревога!”. По-късно щеше да си поговори с Кацуан за това, че си позволява да я командори. Може би. Да си „поговориш” с Кацуан често караше човек да се почувства пълен глупак.
Когато дотича в лагера на айилците, Амис и Сорилея тъкмо намятаха шаловете си и оглеждаха небето. Флин се измъкна от една близка палатка и примига сънено.
- Мъже? - каза той стъписано. - Преливащи мъже? Да не са дошли още Аша’ман?
- Едва ли - отвърна Авиенда задъхана. - Амис, Сорилея, трябва ми кръг.
Двете я изгледаха учудено. Можеше вече да е една от тях и можеше да е получила командването, заради авторитета на Кар-а-карн, но да напомня това на Сорилея… рискуваше да се озове заровена в пясъка до шията.
- Ако обичате - добави тя бързо.
- Твоя воля, Авиенда - каза Сорилея. - Ще ида да поговоря с другите и ще ти ги пратя да си направиш кръга. Мисля да направим два, както ти предложи преди. Така ще е най-добре.
„Упорита е като Кацуан”, помисли Авиенда. Двете можеха дърветата да учат на търпение. Все пак Сорилея не беше могъща със Силата - всъщност едва можеше да прелива, - тъй че наистина щеше да е по-разумно да използва другите.
Сорилея започна да събира другите Мъдри и Айез Седай. Авиенда изтърпя забавянето с тревога. Вече чуваха писъци и взривове в долината. Огнени струи полетяха на дъга във въздуха и западаха.
- Сорилея - каза тихо Авиенда на старата Мъдра, щом жените започнаха да оформят кръговете. - Току-що бях нападната в лагера от трима айилци. В битката, която ни предстои, сигурно ще има още айилци, воюващи на страната на Сянката.
Сорилея се обърна рязко и я погледна в очите.
- Обясни.
- Мисля, че трябва да са мъжете, които пращахме да убият Заслепителя на зрака - каза Авиенда.
Сорилея изсъска тихо.
- Ако това е вярно, чедо, то тази нощ ще донесе голям тох за всички ни. Тох към Кар-а-карн, тох към самата земя.
- Знам.
- Съобщи ми - каза Сорилея. - Ще организирам трети кръг. Може би ще накараме Ветроловките извън дежурство да се включат.
Авиенда кимна и пое властта над кръга, щом й я връчиха. Разполагаше с три Айез Седай, заклели се на Ранд, и с две Мъдри. По нейна заповед Флин не се включи в кръга. Тя искаше той да следи за преливащи мъже, готов да посочи посоката, а ако се включеше в кръга, сигурно щеше да му е невъзможно.
Тръгнаха като отряд Сестри на копието. Подминаваха тайренски Бранители, които навличаха лъскавите брони над униформите с широките раирани ръкави. В една от тези групи крал Дарлин ревеше заповеди.
- Момент - каза Авиенда на другите жени и забърза към тайренеца.
- … всички! - говореше Дарлин на командирите си. - _Не позволявайте_ фронтовите линии да отслабват! Не можем да позволим на ония чудовища да се изсипят в долината!
Изглежда, преди атаката беше спал, защото бе само по панталони и бяла долна риза. Разчорлен слуга тъкмо му подаваше палтото.
Щом видя Авиенда, Дарлин й махна припряно да се приближи. Слугата въздъхна и смъкна палтото.
- Не очаквах, че ще атакуват през нощта - каза Дарлин, загледан към небето. - Или… добре, тази _сутрин_. Донесенията на съгледвачите са толкова объркани, че се чувствам все едно са ме хвърлили в кокошарник, пълен с пощурели пилци, и ми казват да хвана онова с черното перо.
- Тези донесения - попита Авиенда. - Споменават ли за айилци, воюващи на страната на Сянката? Вероятно преливащи?
Дарлин я изгледа остро.
- Вярно ли е?
- Да.
- А тролоците напират с всичко, което имат, за да нахлуят в долината - каза Дарлин. - Ако тия айилски Властелини на ужаса започнат да нападат бойците ни, нямаме шанс, ако не сте там да ги отбивате.
- Тръгваме - увери го Авиенда. - Кажете на Амис и Кацуан да направят портали. Но ви предупреждавам. Хванах Властелин на ужаса, дебнеше около палатката ви…
Дарлин пребледня.
- Като Итуралд… Светлина, не са ме докоснали! Заклевам се. Аз… - Вдигна ръка към главата си. - На кого да вярваме, ако не можем да вярваме на собствените си умове?
- Трябва да танцуваме копията по най-простия възможен начин - каза Авиенда. - Идете при Руарк, съберете водачите си. Обмислете заедно как ще се противопоставите на Сянката, не позволявайте на никого да командва цялата битка - и се придържайте към плановете си. Не позволявайте да се променят.
- Това може да доведе до разгром - отвърна Дарлин. - Ако нямаме гъвкавост…
- Какво има да се променя? - попита мрачно Авиенда. - Ние държим. С всичко, което имаме, държим. Не отстъпваме. Не опитваме никакви хитрости. Просто _държим_.
Дарлин кимна.