Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Да — продължи в опит да облекчи разговора. — Той е много мил с мен.
— Навярно защото сте роднини — отбеляза Адолин, настани я да седне и побутна стола ѝ. Направи го сам, а не остави старшия слуга. Шалан не очакваше това от толкова високопоставен мъж. — Себариал прави само нещата, за които мисли, че е принуден да прави.
— Струва ми се, че може да те изненада.
— А, вече е правил тъкмо това няколко пъти.
— Нима? Кога?
— Е — каза Адолин и седна, — веднъж произведе доста, хмм, шумен и неуместен звук на среща с краля… — Адолин се усмихна и сви рамене, като че му е неудобно, но не се изчерви, както би се изчервила Шалан в подобно положение. — Това брои ли се?
— Не съм сигурна. Доколкото познавам чичо Себариал, съмнявам се това да е било изненадващо. По-скоро, очаквано.
Адолин се засмя и отметна глава назад.
— Да. Май си права. Права си.
Изглеждаше толкова уверен. Не твърде самонадеян като баща ѝ. Всъщност, Шалан мислеше, че държанието на баща ѝ беше породено не от увереност, а от липсата ѝ.
Адолин приемаше с лекота и собственото си положение, и хората наоколо. Когато махна на старшата слугиня да донесе листата с вината, той ѝ се усмихна, макар жената да беше тъмноока. А усмивката му успя да накара дори една старша слугиня да се изчерви.
И се очакваше Шалан да накара този мъж да я ухажва? В името на Бурите, тя се чувстваше по-способна, когато се мъчеше да измами главатаря на Призрачната кръв. Правѝ се на изтънчена, заповяда си тя. Адолин се движи в най-издигнати среди и е имал връзки с най-изисканите дами в света. Ще очаква това и от тебе.
— И така — подзе той и взе да разглежда листата с вината, описани с глифи. — От нас се очаква да се оженим.
— Бих олекотила израза, Сиятелни господарю — отговори Шалан, като внимателно подбираше думите си. — Не се очаква да се оженим. Просто братовчедка ти Ясна искаше да обмислим брака, а леля ти явно беше съгласна.
— Всемогъщият да пази мъжа, чиито родственици не са единодушни за бъдещето му — въздъхна Адолин. — Разбира се, за Ясна е съвсем нормално да достигне средна възраст без съпруг, но ако аз навърша двадесет и три години без булка, сякаш ще се превърна в някаква заплаха. Сексистко от нейна страна, не намираш ли?
— Е, тя искаше и аз да се омъжа. Така че не бих го определила като сексистко. Просто… ясна-истко? — Тя замълча. — Яснагинистично? Не, глупости. Би трябвало да е мизяснаистично, обаче не върши работа, нали?
— Мене ли питаш? — откликна Адолин и обърна менюто така, че и тя да го види. — Какво мислиш да поръчаме?
— В името на Бурята — продума Шалан. — И това всичкото са различни видове вина?
— Аха — отвърна Адолин и се приведе някак заговорнически към нея. — Честно казано, не обръщам голямо внимание. Ренарин знае разликите между вината — позволиш ли му, има да каканиже до безкрай. Аз пък поръчвам нещо, което ми се стори тежичко, а всъщност избирам по цвета. — Той се намуси. — Официално сме във война. Не мога да пия нищо упойващо, просто за всеки случай. Малко е глупаво, понеже днес няма да излизаме на плато.
— Сигурен ли си? Мислех, че нападенията не са редовни.
— Да, обаче моят лагер днес не е дежурен. А и те почти никога не приближават толкова преди буря. — Адолин се облегна, прегледа менюто и посочи едно от вината, като при това намигна на жената, която поднасяше.
Шалан усети хлад.
— Чакай малко. Буря?
— Аха — рече Адолин и погледна часовника в ъгъла. Себариал беше споменал, че часовниците стават все по-разпространени тук. — Всеки миг би трябвало да почне. Не знаеше ли?
Шалан изломоти нещо, гледайки на изток, отвъд неравния пейзаж. Дръж се с достойнство!, каза си тя. Изискано! Ала вместо това една първобитна част от нея искаше да намери дупка, където да се скрие. Изведнъж си въобрази, че може да усети как налягането пада, като че самият въздух се стреми да избяга. Можеше ли да види как бурята започва там далеч? Не, нямаше нищо. Шалан все пак погледна.
— Не проверих списъка, на бурите у Себариал — насили се да каже тя. Пък и, честно казано, какъвто си беше Себариал, списъкът му навярно беше остарял. — Заета бях.
— Хъм. Чудех се защо не ме попита за това място. Просто допуснах, че вече си го чувала.
Това място. Откритият балкон, който гледаше на изток. Сега светлооките, които пиеха вино, ѝ се видяха изпълнени с очакване, малко напрегнати. Втората стая — голямата стая с яките врати, където стояха телохранителите — намери обяснение.