Сияйни слова

Престани, рече си тя и се усмихна на Адолин. Трябваше да се погрижи днешната среща да мине добре за него. Накарай го да говори за себе си. Помнеше този съвет от книгите.

— Нападенията на платата — подзе тя. — Как разбирате кога изобщо да започнете?

— Хмм. О, имаме си съгледвачи — отговори Адолин и се облегна в стола. — Хора, които стоят горе в кулите с онези грамадни далекогледи. Проверяват всяко плато, до което можем да се доберем в разумно време, и търсят какавида.

— Чувам, че си спечелил своя дял от какавидите.

— Е, май не бива да говоря за това. Татко иска това повече да не е състезание. — Адолин я погледна очаквателно.

— Но можеш да говориш за минали нападения — отвърна Шалан с усещането, че изпълнява ролята според очакванията.

— Сигурно. Преди няколко месеца имахме едно нападение, при което спечелих какавидата практически сам. Нали разбираш, двамата с татко прескачаме първи пропастта и разчистваме място за мостовете.

— Не е ли опасно? — попита Шалан и покорно го загледа с широко отворени очи.

— Да, обаче ние сме Броненосци. Всемогъщият ни е дарил със сила и мощ. Отговорността е голяма и сме длъжни да използваме силите си в защита на нашите войници. Като минаваме първи, спасяваме живота на стотици от тях. Това ни позволява лично да водим армията.

Той замълча.

— Колко смело — откликна Шалан с, както се надяваше, задъхан и изпълнен с обожание глас.

— Е, така е правилно. Но е опасно. В онзи ден прескочих, обаче двамата с татко се оказахме доста разделени от паршендите. Той беше принуден да се върне, а един удар в крака стана причина набедреникът му да се напука, когато скочи обратно. Така че беше опасно да скочи отново при мен. Останах сам да чакам спускането на моста.

Адолин пак замълча. Навярно Шалан трябваше да попита какво се е случило после.

— А ако искаш да акаш? — поинтересува се тя вместо това.

— Е, обърнах гръб на пропастта и започнах да размахвам Меча с намерението да… Чакай малко. Какво каза?

— Да акаш — уточни Шалан. — Ето, ти си на бойното поле, облечен в метал като краб в черупка. И ако природата се обади?

— Аз… ъъъ… — Адолин се свъси. — Никоя жена не ме е питала такива работи.

— Ура за оригиналността! — рече Шалан, при все че се поизчерви. Ясна нямаше да е доволна. Не можеше ли да внимава какви ги приказва поне веднъж? Накарала го беше да говори за нещо, което харесва; всичко вървеше добре. И сега това.

— Добре — бавно подзе Адолин. — Във всяко сражение има прекъсвания и хората се редуват на предната линия. За всеки пет минути бой разполагаш с приблизително толкова почивка. Когато Броненосецът се оттегля, хората преглеждат Бронята за пукнатини, дават му да пийне или да хапне и му помагат с… онова, което ти спомена. Не е добра тема за разговор, Сиятелна. Всъщност ние не говорим за това.

— Тъкмо затова е добра тема за разговор. Мога да прочета за Броненосците и за славното клане в официалните истории. Никой обаче не записва мръсните подробности.