Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Трябва да ги последваме. Нещо не е наред.
Докато вървяха към отворените врати и привличаха въпросителните погледи на гостите, които весело излизаха в обратна посока по примера на Вандаариф и херцога, госпожица Темпъл усети, че зад нея върви още някой, освен Каролин. Не посмя да погледне — такова любопитство не подхождаше на сериозната самоувереност, породена от Процеса. Потракващите стъпки й подсказваха, че това са графът и последната от трите стъклени грации, жената, която не познаваше. Това не беше толкова лошо — белият лист беше по-добър от знаещата насмешка и всепроникващото недоверие, които можеше да очаква от Марчмур и Пул, — но в сърцето си тя знаеше, че независимо коя от трите прерови ума й, преструвката й ще бъде разкрита. Единствената й надежда беше същият инстинкт, който бе накарал Крабе да предотврати изпитанието на херцога и лорд Вандаариф, да им попречи да рискуват талантите на тази жена от такова близко разстояние, защото останалите от Кликата едва ли щяха да искат да предложат откритите си мисли на графа… поне не и ако крояха планове един срещу друг…
Влезе във фоайето, където бе чакала с капитан Смайт, който се бе дръпнал на няколко метра, за да не се натрапва на разискванията на висшестоящите си, висшестоящи, които на свой ред изчакаха в нетърпеливо мълчание да дойдат и последните, след което всички врати бяха затворени. Когато резетата хлопнаха, госпожица Темпъл се запита какво ли е станало с Елоиз и дали Чан и Свенсон може да са живи, но мислите й бяха прекъснати от графиня Лакер-Сфорца, която палеше цигара в лакираното черно цигаре. Дръпна си три пъти, преди да заговори, сякаш всяко следващо дръпване разгаряше пламъците на гнева й. И още по-смущаващо беше, че никой от влиятелните мъже около нея не посмя да прекъсне този открито заплашителен ритуал.
— Какво беше това! — изръмжа графинята и прикова с поглед Харалд Крабе.
— Моля, графиньо…
— Защо се намесихте в изпитанията? Видяхте, че бяха разобличени петима външни, всеки от които би могъл да развали плановете ни, докато сме в Мекленбург. Знаете го — знаете, че работата ни не е довършена.
— Скъпа моя, щом сте толкова…
— Не казах нищо, защото господин Сонк каза нещо само за да бъде надвит — пред всички — от вас. Защото ако бяхме продължили с несъгласието, щяхме да покажем точно тази липса на единство, която — с огромни усилия, господин заместник-министър — успяваме да избегнем.
— Разбирам.
— Не мисля.
Тя издиша още един облак дим, изгаряше го с очи като василиск. Крабе понечи да заговори отново, но тя го прекъсна, преди да успее да отвори уста.
— Не сме глупаци, Харалд. Вие прекъснахте изпитанията, за да не бъдат разкрити на графа определени хора.
Крабе направи неясен жест към госпожица Темпъл, но графинята отново прекъсна думите му с надменно изсумтяване.
— Не ме обиждайте — ще стигнем и до госпожица Темпъл. Говоря за херцога и лорд Вандаариф. И двамата не би трябвало да представляват трудност, освен разбира се ако не сме подведени за истинското им състояние. Достатъчно от нас видяха трупа на херцога, така че искам да кажа, че доктор Лоренц е свършил добре работата си — работа, която по необходимост е вършил в сътрудничество с графа. Това ни оставя лорд Робърт, чиято трансформация, мисля, беше ваша отговорност.
— Той е напълно в наша власт — протестира Крабе, — сама видяхте…
— Не видях никакво доказателство! Лесно е да се подправи!
— Питайте Баскомб…
— Ха! Разбира се, трябва да се доверим на думата на вашия доверен помощник. Сега вече ще спя спокойно!
— Не се доверявайте на ничия дума — отсече Крабе ядосано. — Извикайте лорд Робърт — вървете да го видите, правете каквото искате и ще видите, че е наш роб! Както бе планирано!
— Тогава защо прекъснахте изпитанията? — попита Франсис Сонк със спокоен, но опасен тон.
Крабе запелтечи и размаха ръце.
— Не заради това, което казах тогава, признавам, но за да не компрометираме външния авторитет на херцога и лорд Робърт, като ги унижим публично с изпитанието! Много е важно да останем невидими зад тези фигуранти — ако ги бяхме включили в изпитанието, щяхме да разкрием какви са — наши слуги! Вече толкова неща се объркаха: като начало Бленхайм трябваше да ескортира господаря си, за да се спази приличието. Ако не беше бързата мисъл на Роже да излезе напред…
— Къде е Бленхайм? — прекъсна го графинята.