Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
В такъв именно час Кленъм се спря на ъгъла, загледан в момичето и странния мъж, които слизаха надолу по улицата. Стъпките на мъжа вдигаха такъв шум по ехтящите камъни, че на Кленъм не му се искаше да прибави и звука на своите. Но щом онези двамата отминаха завоя и навлязоха в тъмнината зад ъгъла, който водеше към площада, той забърза след тях и си придаде вид на случаен безразличен минувач.
Когато зави край тъмния ъгъл, те вече вървяха по площадчето към една фигура, която идваше насреща им. Ако я беше видял сама, при светлината на газовите лампи, на мъглата и на такова разстояние, може би не щеше да я познае на пръв поглед, но присъствието на момичето го подсети и той веднага позна мис Уейд.
Кленъм се спря на ъгъла и се обърна да погледне назад, уж чака някого, с когото си е уговорил среща на това място, и същевременно продължи да наблюдава внимателно тримата. Когато се събраха, мъжът свали шапка и се поклони на мис Уейд. Момичето изглежда каза няколко думи, като че да го представи или обясни защо е закъснял или подранил или кой знае що, и след това остана да върви само на няколко крачки след тях. Тогава мис Уейд и мъжът се заразхождаха нагоре-надолу. Мъжът изглеждаше извънредно учтив и ласкателен в държанието си, а мис Уейд беше крайно надменна.
Когато стигнаха до ъгъла и се обърнаха назад, тя казваше:
— Ако търпя лишения заради това, сър, то си е моя работа. Гледайте си и вие вашата и не ме питайте.
— Но, боже мой, мадам! — отвърна той с нов поклон. — Това беше само от моето дълбоко уважение към силния ви характер и възхищение пред красотата ви.
— Не искам от никого нито едното, нито другото — каза тя, — а най-малко от вас. Продължете доклада си.
— Простен ли съм? — запита той с полусмутена галантност.
— Вие сте заплатен — каза тя — и повече не ви трябва.
Кленъм не можеше да разбере дали девойката вървеше отзад, защото не биваше да чува разговора, или защото вече знаеше достатъчно по въпроса. Те се върнаха назад и тя се върна след тях. Беше загледана надалече в реката със скръстени на гърдите ръце — това беше всичко, което можеше да разбере за нея, без да си обърне лицето. За щастие случайно дойде някакъв безделник, който чакаше някого, и ту отиваше до парапета да погледне водата, ту се връщаше до тъмния ъгъл и поглеждаше към горния край на улицата, така че Артър не се хвърляше много в очи.
Когато мис Уейд и мъжът се върнаха пак, тя казваше:
— Трябва да почакате до утре.
— Хиляди извинения! — отвърна той. — Значи, така! Значи, не е удобно тази вечер?
— Не. Казвам ви, трябва да ги получа, за да ви ги дам.
Тя се спря на пътя, сякаш да сложи край на разговора. Разбира се, спря се и той. И момичето се спря също.
— Малко неудобно е — каза мъжът. — Малко. Но, ей богу, това не е нищо при такава служба. Случайно тази вечер съм без пари. Наистина, имам един добър банкер в града, но не искам да тегля, докато не ми потрябва кръгла сума.
— Хариет — каза мис Уейд, — уреди с него, с този… джентълмен тук, да му изпратиш малко пари утре.
Тя изрече това с такова запъване на думата джентълмен, което беше по-презрително от всяко натъртване, и отмина нататък.
Мъжът и девойката я последваха — той привел към нея глава, докато тя му говореше нещо. Кленъм се осмели да погледне девойката, като се отдалечаваха, и можа да забележи, че хубавите й черни очи бяха изпитателно приковани в мъжа и като тръгнаха един до друг към другия край на площада, тя се държеше малко настрана от него.
Силен и по-различен тропот по паважа го предупреди, преди да може да разбере какво става, че мъжът се връща назад сам. Кленъм тръгна бавно към парапета и мъжът отмина с бърза, полюляваща се походка, заметнал през рамо единия край на плаща си и запял френска песен.
В цялата улица остана само той. Безделникът се изгуби нанякъде, а мис Уейд и Тетикоръм си отидоха. Сега повече от всякога той бе решен да види какво е станало с тях, за да има какво да съобщи на приятеля си мистър Мийгълс, и затова излезе от долния край на площада, като се оглеждаше внимателно. Правилно беше разсъдил, че поне в началото ще тръгнат в обратна посока от спътника си. Скоро ги видя в една странична улица очевидно с желанието да дадат време на мъжа да се отдалечи от пътя им. Те се разхождаха полека под ръка надолу по едната страна на улицата и се връщаха по другата. Като се върнаха до ъгъла, ускориха крачките си и тръгнаха като хора, които имат и цел, и дълъг път пред себе си, и все така се отдалечиха. Кленъм ги последва, не по-малко непоколебим, и не ги изпусна от погледа си.