Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Пресякоха Стренд, прекосиха Ковънт Гардън (под прозорците на старото му жилище, където малката Дорит бе идвала през онази нощ), отклониха се на североизток, докато минаха покрай голямото здание, дало името си на Тетикоръм, и завиха по Грейз Ин Роуд. Кленъм се чувствуваше съвсем у дома си тук, в царството на Флора, да не говорим за Патриарха и Панкс, и лесно ги следваше. Вече започваше да се пита и да се чуди накъде ли отиват, когато почудата му стана още по-голяма, като ги видя да завиват по улицата на Патриарха. Но учудването му нямаше край, кога го спряха и пред вратата на Патриарха. Чу се слабо почукване с бронзовото чукало, на пътя блесна лъч светлина от пролуката на отворената врата, кратка пауза за въпрос и отговор и вратата се затвори и ги погълна.
Като се поогледа наоколо да се увери, че не сънува някакъв странен сън, и след като се подвижи нагоре-надолу пред къщата, Артър също почука на вратата. Отвори му обичайната прислужница, която с обичайната си пъргавина веднага го покани горе във всекидневната на Флора.
Флора беше сама с лелята на мистър Ф. и тази почтена, благородна дама, настанена в кресло край камината, се подкрепваше при приятна атмосфера с чай и препечен хляб. До лакътя й стоеше малка масичка, а на скута й бе постлана бяла салфетка, на която две парчета препечен хляб чакаха да бъдат изконсумирани. Наведена над огромна чаша, тя духаше горещия чай, обвита в облаци пара, като някоя зла китайска магьосница, заета с нечестивите си обреди, но като видя Кленъм, лелята на мистър Ф. остави огромната си чаша чай и възкликна:
— Дявол да го вземе! Ето го че се е върнал пак!
От горното възклицание става явно, че тази непримирима роднина на непрежалимия мистър Ф., която мереше времето по силата на усещанията си, а не по часовника, смяташе, че Кленъм си е отишъл неотдавна, а всъщност цяла четвърт година бе изминала, откакто той бе имал смелостта да се яви пред нея.
— Боже мой, Артър! — извика Флора и стана да го посрещне сърдечно. — Дойс и Кленъм как ме стресна и изненада защото макар и да не сме далече от работата ти с машините и леярната и разбира се може да се отбиеш понякога ако не по друго време то по обяд когато чашка шери и един скромен сандвич от каквото студено месо се намери в килера, няма да дойде не навреме нито пък ще има по-лош вкус защото иде от приятел и знаеш, че плащаш за това някъде, а щом го купуваш, то плащаш и печалба защото иначе няма да поддържат магазина разбира се без някаква цел, и все пак никога не се виждаш и сега свикнах да не те очаквам защото както казваше самият мистър Ф., ако като видиш ще повярваш то и като не видиш ще повярваш, и като не виждаш, можеш напълно да повярваш, че не те помнят не защото очаквам от тебе Артър — Дойс и Кленъм — да ме помниш защо да очаквам когато тези дни минаха, но — донеси веднага още една чаена чаша и й кажи прясно препечен хляб — и моля, седни до огъня.
Артър имаше силно желание да обясни целта на посещението си, но се въздържа в този момент заради упрека, който се подразбра от тези думи, и искрената й радост, че го вижда.
— А сега разкажи ми нещо което знаеш за доброто мило дребосъче — каза тя и приближи стола си до неговия, — за всичките промени в съдбата й коли хора безсъмнено сега и безброй коне така романтично и герб разбира се, с диви зверове изправени на задните си крака които го сочат, като че ли те са го направили с разтворени до уши уста мили боже, и в добро здраве ли е тя което е най-важното, най-после, какво е богатство без здраве и сам мистър Ф. така често казваше, като го хванеха болките че шест стотинки на ден, без подагра, е за предпочитане макар че той никога не би могъл да живее с толкова, нито милото дребосъче — прекалено интимно но така съм свикнала с израза — сега е склонно към подагра твърде е слабичка и малка за това но изглежда така деликатна бог да я благослови!
Лелята на мистър Ф., която бе изгризала парче препечен хляб чак до коричката, тук тържествено подаде коричката на Флора, която много делово я изхрупка вместо нея. Тогава лелята на мистър Ф. наплюнчи десетте си пръста с бавна последователност и ги избърса с бялата си кърпичка в същия ред; после взе второто парче препечен хляб и се залови и с него. Докато следваше тази рутина, тя изгледа Кленъм така строго, че той се почувствува длъжен да й върне погледа против желанието си.