Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
След което се сещаше за комбината с Анриет… Все още не бе договорил процента си, грешка. Сериозна грешка! Не трябва да й позволява да му се качва на главата. Дъртачката беше костелив орех. От друга страна, не би трябвало да е трудно да изкрънка 50 процента…
Без да си мръдне пръста!
Анриет, Дьониз… Щеше да стане много богат благодарение на тези две жени.
Най-после животът му се усмихваше. Чувстваше, че изплува от вцепенението. Сутринта с изненада се чу да си тананика в банята. Майка му също го бе чула и бутна вратата.
— Добре ли си, прекрасното ми дете?
— Имам планове, мамо, страхотни планове, които ще ни направят богати. Най-накрая ще се измъкнем от мизерията! Ще си купим хубава кола и в неделя ще ходим до морето. Довил, Трувил и tutti quanti…
Изпълнена с доверие, тя затвори вратата и излезе да купи бутилка газирано вино да си го изпият двамата вечерта с котешки езичета. Той дълбоко се развълнува. Приятно му беше да вижда майка си щастлива…
Застана пред огледалото по слип. Изпъчи гърди, сложи ръка на плоския си корем, напомпа мускули. Кой дявол ме накара да се размекна и да се отпусна с този златен външен вид, който имам? Преди не трепвах, не се съмнявах за миг, преливах от ентусиазъм и животът ми го връщаше стократно.
Играех си с жените и успехът бе с мен.
С нежелание откъсна поглед от огледалото и се облегна на умивалника, замисли се… Няма да е лошо да се обадя на Жозиан. Вероятно се отегчава със синчето си. Ще я изчеткам, ще й кажа, че няма друга като нея с такъв кучешки нюх. Ще се размаже от удоволствие и ще ми снесе някоя идея, която да пробутам на Стареца.
Този път обаче аз ще определям мизата.
Тя ще бъде последното винтче в моя замисъл.
Кевин Морейра душ Сантуш здравата бе загазил.
Оценките му в училище бяха печални. Заплахата с пансиона витаеше във въздуха. Снощи, докато вечеряха, баща му обяви, че другия септември ще го изпрати при монасите августинци в Мари ла Вале.
— Каква е тази шега? — попита той, бутайки встрани чинията си.
— Не е шега, а факт — отвърна баща му, зает да реже с джобния си нож филия хляб, за да го надроби в супата. — Ще те приемат в шести клас, при условие че ходиш на уроци през лятото и наваксаш материала за тази година. Записах те. Решено е, повече няма да го обсъждаме.
Дъртата коза беше вдигнала ръце. Беше се обидила, когато един ден й бил говорил непочтително, поне така твърдеше. Изпъчи се на стола и заяви, стига вече, достатъчно се наслушах, оттеглям се…
Той се бе изхилил. Как приказва само дъртата! Как приказва! Какво значи оттеглям се, откъде го измисли?
— Значи, че се омитам…
— В такъв случай край на компютъра — изтърси нафукано Кевин, подръпвайки ластика между стиснатите си зъби.
— Повече не се нуждая от компютъра ти, плужек нещастен. В най-скоро време ще си купя чисто нов. Научих се да работя с компютър. Вятърът промени посоката си, за мен е благоприятна, а за теб по-скоро не… Така че аз отплавам!
Той я изгледа, зяпнал от почуда.
Опънатият ластик го перна по носа и той жално изквича.
— Нещо да кажеш?
Той не успя да намери достатъчно оскърбителна реплика.
Тя продължи още по-наперено.
— И да ти припомня, знам по какъв начин крадеш пари от майка ти. Затова, ако случайно се окаже, че имам нужда от услугите ти, ще изпълняваш, без да шикалкавиш. Няма мърдане! Иначе ще те издам. Разбрано, нали?
Кратко и ясно.
Разбрано.
Младши и Жозиан бяха разтворили папките на масата в трапезарията и любезно се подканяха кой да започне пръв.
— Мисля, че попаднах на нещо страхотно — каза Младши. — А ти какво имаш?
— Две-три дреболии, нищо особено.
— Хайде, покажи първо ти — подкани Младши.
— Не, ти първо…
— Не, ти…
— Стига вече, давай, Младши! Аз съм ти майка и трябва да ме слушаш!
Младши размаха някаква картонена оранжева папка и извади от нея един проект.
— Цветна стена — обясни той.
— К’во е т’ва? — попита Жозиан, взирайки се любопитно в листа.
— Идея, която открих на сайта младиизобретатели точка ком…
— Можеш да работиш с компютър? — изуми се Жозиан.
— Хайде и ти сега, мамо! Детска работа!
— Точно защото още си малко дете!
— Така… Сериозно ли ще говорим, или ще си губим времето с безполезни спорове?