Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Окей, окей. Позволи ми все пак да изразя учудването си.
— Значи, продължавам… има един сайт за млади изобретатели, които преливат от идеи.
— Само дето все още са на хартия! — възрази Жозиан. — Изисква се много време, години, докато идеята се превърне в готов продукт. Едно!
— Не ме остави да довърша, скъпа майко… Намерих идеята на сайта на младите изобретатели, след което проучих дали е осъществена на практика. И… и… тя действително е реализирана от един нормандец, пенсиониран индустриалец, г-н Льогран, някакъв гений, който си човърка в своя си ъгъл, изобретява, рови, патентова… обикновено успешно! Той е решил всички проблеми: теглото, устойчивостта, естетическият външен вид, засяването. Готов е, надява се на голяма поръчка. Беше влязъл във връзка с „Алинеа“, когато му позвъних…
— Ти си му позвънил?
— Да си призная честно, въпросите задаваше Жан-Кристоф, но си бяхме изработили предварително стратегия.
Жан-Кристоф беше следобедният преподавател, когото бяха намерили благодарение на Младши.
— Какво ще кажеш, а? — заключи Младши.
Жозиан мислеше със страхотна скорост. Идеята беше супер, но…
— Цветна стена… Как ще изглежда това нещо?
— Представи си един много тънък, надуваем найлонов дюшек с прорези…
Жозиан кимна.
— Във възглавницата инсталираме напоителна система, тънък пласт почва, семена… Семената ще покълнат, ще разцъфтят, показвайки се от направените за целта прозорчета, разположени на интервал от десет-двайсет сантиметра, и ще образуват завеса от цветя или декоративни растения. Можеш да окачиш това пано където пожелаеш: в хола, в стаята, кабинета, вътре или навън…
— Великолепна идея, Младши.
— Въпросният господин разполага с десетки цветни стени, които очакват клиенти! Те са изключително разнообразни в тематично отношение: гора от Вогезите, тропическа гора, розова леха, горска морава, палмова гора, бамбукова гора, все в този дух.
— Искаш да кажеш, че можем да започнем сега, веднага?
— Точно така.
— Как успя да го разубедиш да не подписва договор с „Алинеа“?
— Удвоих процента, който ще получи. Освен това познаваше „Казамиа“.
— А нашият интерес в тази сделка, заслужава ли си да се ангажираме?
— Абсолютно.
— Невероятен си, любов моя.
— Просто задействах невроните си! Знаеш ли, че ние се раждаме със сто хиляди неврона и че след дванайсет месеца започваме да ги губим, ако ги оставяме да бездействат? Аз не желая да изгубя нито един! Искам да ги впрегна всички в действие. Впрочем, скъпа майко, реших да започна да уча пиано. Това няма ли да е допълнителен коз, за да ме хареса Ортанс, как мислиш?
— Хм…
— Все още ли смяташ, че съм прекалено малък за нея?
— Мии…
— Уморих се! Постоянно ме ограничаваш! Презумпцията е, че майката неуморно бута детето си напред, а не му орязва крилете! Съжалявам, че трябва да ти го кажа, но ти си кастрираща, авторитарна майка. По тази тема Фройд…
— Дреме ми на мен за виенчанина! Ако си позволявам да проявявам скептицизъм, то е, защото ти си седемнайсет години по-малък от нея, множко е!
— И какво от това? Много важно! Когато стана на двайсет, тя ще е на трийсет и седем, ще бъде в разцвета си, красива, закръглена… И ще се оженя за нея.
— И какво те кара да мислиш, че ще ти каже „да“?
— Защото ще съм станал блестящ, богат, зашеметяващ. С мен тя никога няма да скучае. Момиче като Ортанс, трябва да му вземеш акъла… Да напълниш главата й с идеи. Когато ходихме в Лондон, се препирахме на шега, беше любовна игра, тя ми казваше: I’m а brain!, а аз й отговарях: I’m a brain too64, и това я разсмиваше… И двамата сме от едно тесто. Сватбеното ни пътуване ще бъде с балон, ще прелетим над Монголия и Манджурия, облечени с дълги, шафранени роби, ще й чета стихове от Нервал и…
— Младши — прекъсна го Жозиан, предлагам да се върнем на цветната стена.
— Майко, наистина не си романтично настроена!
Телефонът звънна. Жозиан вдигна. На лицето й се изписа силно учудване. После се начумери. Младши повдигна вежда, питайки се кой ли досадник се обажда. Надушваше измама, злонамереност.
— Шавал… — прошепна Жозиан. — Иска да ми предложи сделка.
— Включи го на високоговорител — предложи Младши.
Жозиан се подчини. Отсреща Шавал предлагаше съвместна работа и определяше среща. Младши кимна утвърдително. Жозиан прие и разговорът приключи.
64
Аз съм мозък! Аз също! (от англ.). — Б.пр.