Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

На следващата сутрин Кайл се събуди и видя Преследвача на кърмата. Бе прав, вперил поглед напред. На носа Пътника също се бе изправил.

— Какво е това? — попита той Кокошката. Той наглеждаше малкия огън в метална купа и режеше корените, които варяха на лепкава яхния, и безгрижно сви рамене.

— Някаква буря пред нас.

Погледна към кърмата и срещна погледа на Преследвача, който му направи знак да отиде при него. Тъмни развълнувани облаци затъмняваха небето.

— Можем ли да заобиколим?

Разузнавачът само надигна прошарена руса вежда.

— Това е третата промяна на посоката от изгрев. Всеки път — ето на.

Джан лежеше увит в одеяла край единия борд. Кайл си помисли дали да не попита него, но реши да пропусне. Ако Преследвача или Пътника искаха, можеха те да го направят.

— Какво казва Пътника?

— Каза да спрем с опитите да заобиколим. Просто да вървим на североизток.

Кайл отиде на носа. Погледът на Пътника бе прикован напред. Под кожите носеше бронята, а на пояса си бе окачил меча. Шупващ гняв се изкачи по изпънатите му рамене до погледа.

— Какво има?

— Някой се намесва. Някой, който би трябвало да не е тъй глупав, та да застава на пътя ми.

— Кой?

Човекът се огледа, за да отговори, но се спря и поклати глава.

— Няма значение. Просто си дръж очите отворени.

— Какво да правим?

— Какво да правите? Яжте, проверете си оръжията.

Кокошката приготви обяд от каша, риба и стар плесенясал хляб. Изгубените братя се заеха да опитват остриетата на множеството оръжия, които носеха на поясите, по дрехите и обущата си. Кайл не можа да види никакво оръжие по Джан, тъй че се зарови из кораба и се появи със стар дълъг нож, който не използваше, и го предложи на другия. Джан го изгледа изненадано и благодарно. После погледът му се плъзна настрани, Кайл го проследи и видя как Пътника гледа със стегнато, непроницаемо лице. Джан затъкна оръжието в пояса си.

Краят на неестествения куп облаци се приближи. Морето около челото му се надигаше и спускаше както обикновено — високи гладки вълни, украсени с най-тънка пяна на върховете си. Под облаците, под сгъстяващата се тъма на плътната сянка, морето изглеждаше спокойно, а вятърът отслабнал. Пътника се извърна от носа.

— Седнете. Хванете се някъде. Вържете кормилото.

Преследвача привърза дългата му дръжка. Братята омотаха ръцете си в опънати въжета. Кайл намери прикрепено въже и промуши ръка през него. Джан седна край борда с протегнати напред крака. Зловещо мълчалива, високата стена от тъмнина се надвеси над тях като канара и преряза светлината. Хвърчило бе погълната.