Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Благодаря за съвета, сержант — обади се Фурията, стиснала глава с ръцете си. Все още болеше. Според Лис била съвсем излекувана, но продължаваше да боли. А и тези преговори с Кан въобще не помагаха. Нека боговете помогнат на началника й — тя бе в настроение да гризе камъни.

— Чудесно. Да вървим.

Фурията излезе, придружена от Копринения, сержант Банат и поделение от двадесет хенгски кавалеристи — значителна част от всичко, което им бе останало. Лис наблюдаваше севера, Слънчевия се занимаваше с поправките и възстановителните работи, а Сторо пазеше леглото и едва се държеше сред живите — поправяше се от хапането на звяра. Също Джалор — Джалор бе паднал, докато вършеше работата си да стои близо до Рел. Рел даде да се разбере, че такива разговори не са за него. Ето как се стигна до Фурията, понастоящем изпълняваща длъжността Юмрук и командир на отбраната на града.

Кански ездачи ги спряха съвсем скоро по пътя на юг. Тук чакаха представителите на Кан. Чакането излезе дълго. Фурията се възползва и освободи колкото можеше разстояние между себе си и конете. Отиде до някаква изоставена селска къща и имот — изпотъпканата градина беше обрана, а стаите бяха оголени от всякакви мебели и сечива. Всички следи от обитавалото дома семейство бяха изчезнали. Застанала посред единствената стая на покритата със слама къща, докато гледаше как прахта се върти на светлината от отворената врата, Фурията изпитваше само чувство на тъга и загуба. Кой ли бе живял тук? Чудеше се дали това е работа на техните снабдителни отряди, на вероятно разположените на юг талийски войски или на наблюдаващите ги ездачи от Кан. Най-накрая с громолене по южния път се появи голяма каруца, теглена от четири вола. Съпровождаха я улани, а пред нея вървеше отряд от петима конници. Фурията излезе да ги посрещне.

Единият слезе и се доближи — мъж в удобни доспехи на ивици и дълга поличка, украсена със седемте свързани цветчета на Конфедерация Итко Кан. Този знак бе използван за последно преди около сто години. Той свали шлема и вълнената си шапка. Показа се човек на средна възраст, с тъмни черти, мустакат и с късо подрязана брада. Поклони се на Фурията.

— Началник Пирим ’Дж Шал на вашите услуги.

Посочи конниците:

— Надзорник Дурмис — и мъжът с късата дреха се поклони.

Останалите ездачи очевидно бяха гвардейци.

— В каруцата се намира Пазител Капалет. За съжаление натоварването от похода се оказа изтощително за нея, та тя е неразположена.

— Фурията, изпълняваща длъжността Юмрук — и тя посочи своя отряд.

— А това е Копринения.

Началникът се поклони, издиша шумно и седна на края на строшения улей за вода.

— Поздравления за задържането на талийците. Трябва да е било много трудно.

— Поздравленията се приемат.

— Но — и той се загледа на запад — това несъмнено ви е оставило с отчайващо намален състав. Трябва да се запитате колко още могат да понесат хората ви, колко още им е останало?