Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Така повече ли ти харесва?

Свиване на рамене.

— Още една привидност, но ще свърши работа. А Котильон?

— Ето ме.

Зад Кайл заговори тих глас. Той се обърна и видя някакъв човек, застанал пред отворена врата — незабележителен, с изключение на намотаното около едното му рамо въже. Пътника му се поклони леко, а онзи продължи да гледа неподвижен.

— А това кой е? — попита Амманас. Кайл се притесни при приближаването му, сега бе стиснал бастун в мършавата си ръка.

Лицето на Амманас се очерта — тъмнокож старец, устата му бе сноп от бръчки.

— Кайл — представи се младежът със слаб глас. Можеше ли това да бъде самият Измамник? Той порази Кайл — да, опасен, ала също тъй странно крехък, даже уязвим.

— Спътник — поясни Пътника.

— И защо си тук?

Кайл нямаше представа как да отвърне на това. Защо бе тук? Любопитство? Едва ли за това. Не — той дойде просто защото и Пътника го направи. Кайл го посочи:

— За да придружа Пътника.

— А, да.

Фигурата, не повече от прозирен кърпеж от сенки, се обърна към него.

— Толкова ценно качество. Оказа се толкова… полезно.

Пътника просто изсумтя презрително.

— Не приказвай собственически за онова, което никога не си притежавал.

— Това е спорно.

— Не съм дошъл тук да споря.

— За какво си дошъл тогава?

— Ти ме доведе тук!

— Просто те поканих — не е бивало да идваш.

— Не е бивало… — Пътника преглътна думите и опря юмрук до устните си. Издиша тежко и раздвижи врата си.

— Не си се променил и на йота. Все още няма какво да обсъждаме.

Той се обърна.

— Хайде, Кайл. Поднасям извинения. Това бе грешка от началото.

Той се обърна към другия човек, Котильон, който стоеше настрани с подигравателна усмивка на устните.

— Хайде, хайде — обади се Амманас. — Да спрем с разправиите. Знаеш какво предлагам.

Пътника спря, обърна се и загледа Амманас и Котильон.

— Не, не знам. Все още не си направил предложение.

Раменете на сенчестата фигура се смъкнаха ядосано.

— Наистина! Помислих си, че косматият ми вестоносец го е обяснил с красноречивото си мимическо представление… не можеш да постигнеш целта си, приятелю. Съжалявам, но ето я.

Фигурата се разтресе и се закиска.

— Представлението му бе доста вдъхновено. Направо символично.

Кайл беше решил, че наистина не трябва да стои повече тук. Пътника обаче запречваше изхода. Тъй като бе приклещен, Кайл реши да принесе полза и да пази страната на другия. Той опря ръка на дръжката на сабята си и откри, че е изненадващо топла — почти гореща. Уплашено отдръпна ръката си.