Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Един от останалите при тях сетски съгледвачи пристигна с грохот и спря в последния миг. Конят му тупаше с копита, запотен и запенен. Гелел разпозна Товен, младият разбойник, който беше дразнил нея и Молк. Сега беше благодарна за склонността на младежа към силните усещания.

— Потеглили са към Хенг — докладва той.

В случая те бе голяма войска на Конфедерация Кан, дошла в походен строй от юг, на численост около четири хиляди улани и двадесет и пет хиляди пехотинци. Те бяха причината маркизът и хората му да стоят приклекнали в някаква горичка югозападно от Хенг.

Маркизът кимна, че е разбрал.

— Благодаря ти, съгледвач. Вземи си отпочинал кон.

— Слушам, началник.

Товен отправи злобна усмивка към Гелел и смушка коня си напред.

— Ще се пребие — обади се превост Разала с някаква неохотна привързаност.

— Надявам се да не го направи — измърмори маркизът. — Останахме без разузнавачи.

— Тъй, тези кански войски — те наши съюзници ли са? — попита Гелел.

Маркизът извади лулата си от презраменната торбичка и я напъха незапалена между зъбите си.

— Не непременно, може и да са с Ласийн. Ако трябваше да се обзалагам по въпроса, бих казал, че са на страната на Конфедерация Итко Кан.

— Какво значи това?

— Това значи, че може би са тук, за да опитат да превземат Ли Хенг.

— Моля? Та това е смешно! При армията на Ласийн и нашата тук!

Замислено смръщване.

— Въобще не е така. Итко Кан винаги са ненавиждали създаването на Свободните градове. Хенг е единствената причина за съществуването на обединението им. Сега имат възможност да се отърват от тях. Да не споменаваме възможността да овладеят Хенг. Не, представям си замисъла им да се пазарят с победителя на север и да използват Хенг като разменна монета. Разумна стратегия.

— Това е…

Гелел се спря, за да не произнесе нещо, което би открило липсата на… е, на хладнокръвие у нея.

— От това ми се прищява звярът да прекоси Идрин — изскърца Разала.

Джардин я стрелна с поглед.

— Повярвайте ми, превост, не го искате.

— Какво правим ние тогава, маркиз? — попита Гелел.

— Изтегляме се на запад. Към водопадите.