Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Копринения не се обърна. С вдървен гръб той дръпна юздите и потегли.

— Колко души е погубил досега? — провикна се мъжът.

Фурията тръгна след мага, но не се удържа и погледна назад — надзорникът бе насочил обвиняващо пръст към нея. Тя пришпори коня си, за да достигне Копринения.

— За какво беше всичко това, в името на Д’рек?

Магът погледна напред и отметна развяната си от вятъра коса.

— Нищо, Фурия.

— Нищо? Нима искаш да кажеш, че наистина има проклятие? Джалор е мъртъв. Сторо е почти мъртъв. Треперко го няма…

— Треперко загина преди да сме направили каквото и да е, Фурия.

— Недей да издребняваш. Виждам насока. От колко време си знаел за това проклятие?

Копринения безпомощно махна с ръце.

— Фурия, не е нещо, което да бъде вземано на сериозно. Нищо особено. Вероятно е нещо, измислено от менестрели и любители на подобни мистични глупости. Това е всичко.

— Вероятно… вероятно? Откъде знаеш?

— Понеже нито Келанвед, нито Тайсхрен се занимаваха с проклятия, разбираш ли? Не им беше присърце.

— И се очаква да повярвам на това?

— Да.

Той я погледна и пусна най-професионалната си успокояваща усмивка, с която го беше виждала да лъже стотици пъти.

— Слушай, той просто опитваше да те извади от равновесие. Да подкопае увереността ти. Това е всичко.

— Е, да, успя.

Приближиха до останалите от отряда си и по взаимно съгласие не казаха нищо повече по въпроса. Щом стигнаха града, Фурията отиде с новоназначените си шестима телопазители до северната част на Външния кръг, за да провери ремонтните работи. Оживената дейност я изненада. Стотици работници чистеха, укрепваха стените и събираха строителни материали. Изглеждаше сякаш жителите на Ли Хенг най-накрая са се заели със собствената си защита. Циничната страна на Фурията се чудеше дали появата на Риландарас няма нещо общо с изненадващото им въодушевление. Все пак имаше и друго обяснение. Не можеше да отрече, че след като Рел спря звяра, градът го обожаваше. Често се чуваше как викат към него „Покровител!“, а му хвърляха и цветя. Нещата стигнаха дотам, че вече не излизаше на улицата. Явно градът се бе убедил, че в часа на най-тежка нужда е намерил новия си Покровител. Фурията не бе съвсем сигурна дали пък не са го намерили.

На Портата на северните равнини тя забеляза Слънчевия, заобиколен от тълпа крещящи търговци; той вдигна ръка, че я е видял, докато ги обсипваше с ругатни. Тя изкачи стъпалата към парапета на стената. Вратата, вече невъзстановима, бе запечатана за постоянно. Зад временните прегради от дърво и натрошени камъни издигаха стена от каменни блокове. На бойниците Фурията намери Лис. Сетската шаманка — или маг, или каквато и да бе — гледаше на север в равнината, вече празна, с изключение на изоставеното снаряжение, гробовете и блъсканите от вятъра парцали.