Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

При тези думи откъм Котильон се дочу рязък смях. Амманас мрачно изгледа Пътника.

— Какво е това?

— Две искания.

— Две! Две!

— Изслушай го — уморено каза Котильон.

— Аз водя преговорите.

— Ти така ли наричаш това?

Фигурата затрептя по-близо до Котильон.

— Недей…

Въпреки че изглеждаше да се носи във въздуха, Амманас изведнъж сякаш стъпи и се препъна.

— Какво?

Той мушна с тояжката си и извади провиснали парчета от кални разкъсани дрехи.

— Каква е тази бъркотия? Погледни! Кал по целия под! Кой ще почисти това? Къде е той! Ще одера тоя плъх.

Той навири пръст във въздуха.

— Стой!

Пръстът се снижи и посочи Кайл.

— Ти какво правиш?

Кайл не можа да се удържи и отстъпи.

— Нищо. Нищо! Само мечът ми. Нещо…

— Котильон! Усещам нещо извънредно!

Със съскане навитото въже на Котильон сякаш само се съживи. То скочи и се уви около меча в ножницата на кръста на Кайл. Плясване, поясът на Кайл изплющя и мечът отлетя. Тогава около врата му се омота въже и се стегна. Пътника се помръдна и въжето се раздели, чисто разрязано на две. Котильон и Пътника се гледаха — единият въртеше скъсаното си въже, другият бе издигнал хванатия с две ръце меч над главата си с острието надолу. Кайл отхвърли вече безжизненото въже от врата си и изпъшка.

— Спрете! — викна Амманас. Изненадващо, но и двамата се подчиниха на Измамника и заеха отбранителна стойка. Той пък посочи с пръст падналата сабя.

— Неканен гост.

Мечът в ножницата си бе паднал, оплетен с колана на Кайл. От оръжието се надигна дим, после огън, когато дървото и кожата избухнаха в пламъци. Невероятно — по камъните потече, засъска и забълбука разтопено желязо. То изпускаше пара като вряща вода. Парата стана лютива и застави Кайл да закрие очите и носа си. Дори и Пътника, застанал до Кайл, махаше с ръка през парата и дима.

Когато димът се разсея, Кайл забеляза висока приклекнала фигура там, където бе паднал мечът. Тя бавно се изправи, извиси се нагоре и още нагоре и протегна дългите си ръце. По гърба му се спусна хванатата на опашка огромна бяла грива. Беше бос, носеше широки панталони и дълга широка риза.

Когато новодошлият се обърна, Кайл с удивление видя Архимагуса от Хребета. Той беше! Царят на Вятъра! Вече по-отблизо, Кайл бе уверен, че той трябва да е и човекът от сънищата му.

Амманас, Котильон и Пътника се събраха, за да застанат срещу нашественика, и Кайл за малко да се разсмее, като ги видя да бягат от съществото. Следващата му мисъл бе — в името на всичко свято! Кое е това същество? Най-накрая Амманас пристъпи напред и заби тояжката си.

— Оссерк! Нарушаваш границите на владенията ми!