Зовът на барабана [bg]

— Но за какво ѝ е такова момиче… безполезна е! — Той махна пренебрежително към Лизи и се смръщи. — Ами че тя няма да може и багажа ѝ да носи, камо ли да…

— Аз съм достатъчно голяма, за да си нося сама багажа, благодаря — намеси се Бриана. Сви вежди и се смръщи на братовчед си, като се изпъна, за да подчертае ръста си.

Той изви вежда, но не се предаде.

— Една жена не бива да пътува сама…

— Няма да съм сама, Лизи ще е с мен.

— … и определено не и на място като Америка! Ама това е…

— Говориш, сякаш е на края на света, без дори да си го виждал! — възкликна подразнена Бриана. — Аз съм родена в Америка, за бога!

Чичо ѝ и братовчед ѝ зяпнаха от изумление. Тя веднага се възползва от това, за да продължи натиска.

— Парите са си мои, прислужницата е моя и пътуването е мое. Аз съм дала дума и ще я спазя!

Иън прокара кокалчетата на пръстите си по горната си устна и потисна усмивка. Поклати глава.

— Казват, че само умното дете знае кой е баща му, но май за твоя няма никакво съмнение. Може да си взела ръста и червените коси от всеки, но такъв инат може да си наследила само от Джейми Фрейзър.

Бузите ѝ се зачервиха, но тя усети странното изпърхване на удоволствие.

Наежен заради спора, Младия Джейми направи последен опит:

— Много е неприлично жена да изразява мнението си тъй открито и то пред мъжете, които се грижат за нея — рече той сковано.

— Нали не мислиш, че жените нямат право на мнение? — попита мило Бриана.

— Да, не мисля!

Иън изгледа дълго сина си.

— И откога си женен, от осем години? — Поклати глава. — Е, твоята Джоан е тактична жена — рече той, без да обръща внимание на лошия му поглед. Вгледа се в Лизи. — Ами добре тогава. Върви да се сбогуваш с баща си, моме. Аз ще оправя документите. — Загледа я как бърза обратно, слабите ѝ раменца бяха превити. Поклати глава със съмнение и се обърна пак към Бриана.

— Е, тя може да е по-добра компания от мъж прислужник, но братовчед ти е прав за едно — няма да може да те защитава. Ще трябва ти да се грижиш за нея.

Бриана изпъна рамене и вирна брадичка, като призова цялата си самоувереност, въпреки внезапното неприятно чувство, което я обзе.

— Мога да се справя.